Дигитална библиотека (Beta)
Уважаеми читатели, вече имате достъп до новата платформа за дигитализирано научно и културно-историческо наследство от фондовете на Централната библиотека на БАН – академични издания, периодичен печат, редки и ценни колекции.
160 години от рождението на Михаил Попруженко
Роден е на 25 юли 1866 г. в Одеса, Украйна. През 1888 г. завършва славянска филология в Новоросийския университет. През 1899 г. защитава докторат на тема „Синодик царя Борила“ в Харковския университет. От 1891 до 1917 г. е професор по славянска филология в Одеския университет. След болшевишката революция е принуден да емигрира и през 1919 г. се установява в България. От 1920 г. до края на живота си е редовен професор по история на руската литература при Катедрата по славянски литератури в Софийския университет. Член на Македонския научен институт (1936), Българския археологически институт (1938), Славянското дружество в България, чуждестранен член на Славянския институт в Прага (1934). Дописен (1923) и редовен член (1941) на Българската академия на науките. Умира в София на 30 март 1944 г. Научните му интереси и изследвания са в областта на кирилометодиевистиката, старобългарската литература и литературата и историята на Българското възраждане, както и към проблеми, свързани с богомилството и антибогомилските съчинения. Сред най-значимите научни постижения на Попруженко са изготвените от него образцови издания на „Синодика на цар Борил“ (1928) и „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма (1936). Автор е на отделни публикации, свързани с глаголическата азбука и историята кирило-методиевските проучвания. Като член на Кирило-Методиевската комисия при БАН заедно със Ст. Романски съставя „Репертоар на кирилските извори за живота и дейността на Кирил и Методий“ (1935). Негов важен принос е допълнението и подготовката за печат на кирило-методиевската библиография на Г. Илински (1934) и издирването и издаването (отново заедно със Ст. Романски) на библиографски материали по кирилометодиевистика (1935, 1942). Научните му занимания, свързани с Българското Възраждане, са посветени на видни български и руски дейци на книжовността от тази епоха – Васил Априлов, Юрий Венелин, Найден Геров, Марин Дринов, Михаил Погодин и др. Негова заслуга е подготовката и публикуването на пълните събрани съчинения на Виктор И. Григорович (Одеса, 1916). Занимава се с историята на българските книжовни дейци, живели и работили в Русия по време на Възраждането, като отделя специално внимание на Одеса като център на българската емиграция и подготвя „История на България“, която обаче остава непубликувана.
160 години от рождението на Чичо Стоян (псевдоним на Стоян Михайлов Попов)
Стоян Михайлов Попов, по-известен в българската литература с творческия си псевдоним Чичо Стоян, е детски поет и хуморист. Роден е в с. Дивотино, Пернишко, на 21 юни 1866 г. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г., а след това е мобилизиран и във войните през 1912–1918 г. Учи в Духовната семинария в Горна Оряховица, но не завършва обучението си. През младежките си години сменя различни професии и се самообразова. През 1892 г. участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 год. до 1895 год. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. Освен в театъра се изявява също и в киното, като изпълнява главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм на Васил Гендов от 1922 г. През 1894 г. издава първата си книга „Сбирка стихотворения“ в две части, която съдържа социална и революционна поезия. През годините сътрудничи на множество детски издания. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко и го публикува през 1901 г. Вече под псевдонима си Чичо Стоян, между 1906 и 1910 г., участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-популярен като Дядо Благо. През 1926-1927 г. издава първо детския вестник „Звездица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“, където печата свои стихотворения, гатанки, залъгалки и приказки в стихове. Автор е също така и на пиесите „Калоян“, „Борис“, „Царица Деспа“, „Спартак“. Приживе и след смъртта му негови творби са включвани в редица антологии на българската детска поезия. От 1980 г. в негова памет в родното му село се организира и провежда Национален детско-юношески фестивал „Чичо Стоян“. Умира в София на 31 декември 1939 г.
160 години от рождението на д-р Кръстю Кръстев
Известният български литературен критик, философ, естет и общественик д-р Кръстю Кръстев е роден на 31 май 1866 г. в Пирот, където учи в българската прогимназия. По-късно семейството му се преселва в България, като през 1885 г. завършва класическата гимназия в София. По-късно следва философия в Лайпциг и през 1888 г. защитава докторска дисертация. Директор на педагогическото училище в Казанлък (1888–1990), учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия (1890–1891), драгоманин при Министерството на външните работи (1892), професор по философия във Висшето училище (дн. Софийски университет) (1895–1896), учител в Софийска мъжка гимназия (1899–1904), лектор по философия във Висшето училище (1899–1907), директор на педагогическото училище в Скопие (1907–1908), извънреден професор по философия, психология, етика и естетика в Софийски университет) (1908–1919). Дописен член (1898), а от 1900 г. и действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Първата си студия, посветена на Иван Вазов, публикува още като студент в Лайпциг през 1888 г. През годините сътрудничи активно на българския периодичен печат, както и в някои чуждестранни издания. Издава „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“ (1890) и сп. „Критика“ (1891). От 1892 г. е създател и главен редактор на едно от най-авторитетните литературни списания „Мисъл“, около което се оформя и едноименният литературен кръг, в който влизат още Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров. Като продължение на списанието издава два сборника „Мисъл“ (1910). Умира на 5 април 1919 г. в София.






