април 2026
105 години от рождението на Борис Априлов
Борис Априлов (литературен псевдоним на Атанас Джавков) е български писател, хуморист и драматург. Роден е на 21 март 1921 г. в Малко Търново. Скоро след това семейството му се установява в Бургас, където по-късно той завършва гимназия. Още по това време започва да пише като публикува разкази, фейлетони и стихотворения в местни вестници. Междувременно е библиотекарски сътрудник, а по-късно и кореспондент на в. „Черноморски фронт“. Първото му отпечатано произведение е разказът „Песента на пустинята“ във в. „Морска заря“ през 1940 г. От 1947 г. до 1959 г. е редактор във в. „Стършел“. След проведено лично пътуване заедно със своята съпруга [...]
март 2026
140 години от рождението на акад. Любомир Чакалов
Прочутият български математик акад. Любомир Чакалов е роден на 16 февруари 1886 г. в Самоков. Завършва средно образование в Пловдив, а през 1908 г. специалност „Математика и физика“ в Софийския университет. По-късно специализира в Лайпциг, Гьотинген, Париж и Неапол. Редовен асистент на проф. Емануил Йорданов (1908), доцент-ръководител на катедрата по висш анализ (1914). Извънреден (1919-1922) и впоследствие редовен професор в същата катедра до самото си пенсиониране през 1952 г. Декан на Физико-математическия факултет през 1923-1924г., а през 1943-1944г. е и ректор на университета. Дописен (1925) и действителен член (1930) на БАН. Ковчежник на БАН (1939–1947). Член на физико-математическото дружество, както [...]
февруари 2026
115 години от рождението на проф. Александър Бурмов
Проф. Александър Бурмов е български историк. Роден е на 2 февруари 1911 г. в Бяла черква. През 1939 г. завършва славянска филология и история в Софийския университет, а впоследствие специализира във Виена (1940-1941). След 1944 г. става секретар на Българското историческо дружество. Хоноруван асистент (1945-1946) и редовен доцент (1946-1947) по българска история. Професор и ръководител на Катедрата по история на България (1947-1948). Старши научен сътрудник в Института по история при БАН (1950-1952) / (1947 – 1958) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947-1965). Член-кореспондент на БАН (1958). Основател и главен редактор на списание на сп. „Исторически преглед“ от 1945 [...]
Годишна среща на библиотеките на постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН за 2026 г.
На 10 февруари (вторник) в читалнята на Централна библиотека се проведе традиционната Годишна среща на библиотеките на постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН за 2026 г., в която взеха участие 26 специалисти от системата. Срещата беше открита от директора д-р Силвия Найденова, която предостави информация за развитието на академичната библиотечна система през миналата 2025 година. След това бяха обсъдени различни въпроси, свързани с дейностите и проблемите на отделните специални библиотеки. В края на събитието колеги от институцията запознаха присъстващите със своето участие в програми за обучение по програма „Еразъм“ в университетските библиотеки в Марибор, Словения, и Бърно, Чехия, а д-р [...]
януари 2026
125 години от рождението на проф. Тодор Боров
Именитият български библиограф Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) е роден на 30 януари 1901 г. в Лом. Първоначално учи в родния си град, а по-късно в Русенската мъжка гимназия и софийската Втора мъжка гимназия. През 1923 г. завършва славянска филология в Софийския университет и след това специализира библиотечно дело и журналистика в Берлин (1924-1927). Член на редакционния комитет на сп. „Нарстуд“, орган на Съюза на българското народно студентство в чужбина (1924–1926). Библиотекар в Университетска библиотека (1929-1931) и директор на ведомствената библиотека при Българска земеделска и кооперативна банка (1931-1944). Основател и директор на Българския библиографски институт (1941-1964) и редактор [...]
170 години от рождението на Стоян Михайловски
Роден е на 7 януари 1856 в гр. Елена в стар възрожденски род. Племенник на Иларион Макариополски. През 1872 г. завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, а след това от 1875 до 1878 г. учи право във Франция в университета на град Екс ан Прованс. След завръщането си в България работи като адвокат в Търново и става член на Свищовския съдебен съвет (1878-1879). Заместник на главния прокурор на Източна Румелия граф Рудолф Турн-Таксис и началник на отделение в Министерството на външните работи (1880). През 1883 г. завършва прекъснатото си заради войната висше образование във Франция. През 1886 г. е [...]