Известният български литературен критик, философ, естет и общественик д-р Кръстю Кръстев е роден на 31 май 1866 г. в Пирот, където учи в българската прогимназия. По-късно семейството му се преселва в България, като през 1885 г. завършва класическата гимназия в София. По-късно следва философия в Лайпциг и през 1888 г. защитава докторска дисертация.
Директор на педагогическото училище в Казанлък (1888–1990), учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия (1890–1891), драгоманин при Министерството на външните работи (1892), професор по философия във Висшето училище (дн. Софийски университет) (1895–1896), учител в Софийска мъжка гимназия (1899–1904), лектор по философия във Висшето училище (1899–1907), директор на педагогическото училище в Скопие (1907–1908), извънреден професор по философия, психология, етика и естетика в Софийски университет) (1908–1919). Дописен член (1898), а от 1900 г. и действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките).
Първата си студия, посветена на Иван Вазов, публикува още като студент в Лайпциг през 1888 г. През годините сътрудничи активно на българския периодичен печат, както и в някои чуждестранни издания. Издава „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“ (1890) и сп. „Критика“ (1891). От 1892 г. е създател и главен редактор на едно от най-авторитетните литературни списания „Мисъл“, около което се оформя и едноименният литературен кръг, в който влизат още Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров. Като продължение на списанието издава два сборника „Мисъл“ (1910).
Умира на 5 април 1919 г. в София.
