Английският писател и журналист Даниел Дефо е роден през 1660 г. в Лондон като Даниъл Фоу в занаятчийско семейство. По-късно самият той добавя частицата „Де“ към фамилното си име за по-благородно звучене. Получава практически знания по история, математика, география, френски, италиански, испански, латински и гръцки, като по този начин се подготвя да се включи в редиците на църквата. Въпреки това през 1685 г. решава да започне да се занимава с търговия. През годините финансовото му състояние е нестабилно и през 1692 г. изгубва богатството си. През 1695 г. постъпва на държавна служба. Впоследствие работи като журналист и междувременно пише памфлети срещу монархията и църквата. Именно заради един от тях е осъден да бъде вързан за позорния стълб и е арестуван. След освобождаването си започва да издава в. „Преглед на френската дейност“, свързан с европейските въпроси, с което се превръща в един от основоположниците на английската журналистика. През целия си живот Даниел Дефо е автор на над 250 публикации. Пише памфлети, сатири и есета по различни социални теми. Става популярен през 1701 г. със своята поема „Чистокръвният англичанин“. Едва в по-късен етап от живота си започва да пише романи. Считан е за един от първите романисти в Англия. През 1719 г. публикува най-известното си произведение „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо”. По-късно написва още две продължения на историята – „Следващите приключения на Робинзон Крузо” и „Сериозни мисли, премислени от Робинзон през течение на целия му живот”, но те нямат същия успех. Сред другите му по-значими творби са „Капитан Сингълтън“ (1720), „Мемоарите на един роялист“ (1720), „Дневник на чумавата година“, „Мол Фландърс“ (1722) „Полковник Джак“ (1722) и „Роксана: Щастливата любовница“ (1724). Въпреки че става известен като писател, Дефо умира на 24 април 1731 г. в Лондон, докато се крие от преследващите го кредитори.  

На 5 юни 2025 г. в Галерия на открито в градската градина беше открита изложбата „140 години от рождението на Николай Лилиев“, подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките. Сред официалните гости бяха професор Щелиян Щерионов, заместник-председател на БАН, г-жа Мария Маца, директор на Италианския културен институт в София, г-жа Мирела Иванова и д-р Светлана Панчева, драматурзи в Народен театър „Иван Вазов“, г-жа Румяна Василева от библиотеката на театъра, доц. д-р Биляна Яврукова, директор на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“, представители на посолства и академични среди и др. Изложбата беше открита от д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека. По нейните думи тя представя „една ярка личност в родния културен и литературен живот, един от най-талантливите поети на България, за когото до момента е говорено и писано по-малко, отколкото той заслужава“. На 28 табла, с текстове на български и английски език, в дати е показана информация за живота на Николай Лилиев, ранните години и първите му публикации, обучението му в чужбина, литературното му творчество, работата му като сътрудник на сп. „Златорог“ и помощник на д-р Никола Михов при изготвянето на историческа библиография на българския стопански живот през вековете. В своето слово д-р Найденова припомни, че през 1945 г. той е избран за академик на БАН, а през 1948 г. се нарежда сред учредителите на Института за литература и взема участие в изготвянето на неговите издания. Тя завърши с думите на поета, че „поезията е вечна, както е вечна нуждата от идеал, от вяра в живота“ и отново изказа благодарност към всички културни институции, допринесли за изготвянето на експозицията – библиотеката на Института за литература, Научен архив на БАН, Национален литературен музей, Български исторически архив – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, и Архив на Народен театър „Иван Вазов“. След това приветствие към гостите отправи и г-жа Мирела Иванова, която изтъкна колко съдбовно е решението да отбележим годишнината от рождението на „най-изящния български поет“ именно на метри от величествената сграда на Народния театър, защото той посвещава 32 години от своя живот именно на театъра. От 1924 до 1928 г. Лилиев е член на артистичния съвет, а от 1934 до смъртта си през 1960 г. работи там като драматург. „Всеотдайната му работа дава облика на националния театър, като безспорни са заслугите му като преводач, театрален критик. За чистотата на езика, за правилната и изразителна художествена реч, която да звучи от първата ни сцена, поетът не жали нито сили, нито време.“ Тя също така допълни колко впечатляващи са били неговите усилия да открие, насърчи и подкрепи развитието на българската драматургия през годините. Изложбата може да бъде разгледана до 18 юни включително.

Пеньо Пенев, известен като „Поетът с ватенката“, е роден на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, община Севлиево. Учи, но не завършва мъжката гимназия в града. Впоследствие взема участие в бригадирското движение. От 1949 г. се установява в Димитровград, където работи като разносвач на вестници, строител и журналист. Междувременно сътрудничи на в. „Димитровградска правда“, „Литературен фронт“, „Стършел“ и др. През 1957 г. заминава със семейството си за София, но тъй като не успява да се сдобие с необходимото софийско жителство и да си намира постоянна работа, не могат да се установят. Тогава от Писателския съюз го изпращат в държавно земеделско стопанство в Тутраканско, където да се заеме със списването, редактирането и издаването на в. „Добруджанска дума“. Две години по-късно се връща обратно в Димитровград, където се самоубива на 27 април 1959 г. За първи път публикува свое стихотворение във в. „Росица“ още през 1943 г. Негов кумир е Владимир Маяковски. Автор е на едни от най-романтичните и възторжени стихове за „новия живот“, близки по звучене до тези на Никола Вапцаров. Приживе издава една-единствена стихосбирка „Добро утро, хора!“ (1956 г). След смъртта му излизат „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961). Удостоен посмъртно с Димитровска награда за литература през 1962 г. През 1970 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград. По същото време от общината е учредена и Национална литературна награда на негово име, която се присъжда веднъж на две години в рамките на дните на поезията „Пеньо Пенев“, които се провеждат около неговия рожден ден.