Стоян Михайлов Попов, по-известен в българската литература с творческия си псевдоним Чичо Стоян, е детски поет и хуморист. Роден е в с. Дивотино, Пернишко, на 21 юни 1866 г. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г., а след това е мобилизиран и във войните през 1912–1918 г. Учи в Духовната семинария в Горна Оряховица, но не завършва обучението си. През младежките си години сменя различни професии и се самообразова. През 1892 г. участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 год. до 1895 год. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. Освен в театъра се изявява също и в киното, като изпълнява главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм на Васил Гендов от 1922 г. През 1894 г. издава първата си книга „Сбирка стихотворения“ в две части, която съдържа социална и революционна поезия. През годините сътрудничи на множество детски издания. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко и го публикува през 1901 г. Вече под псевдонима си Чичо Стоян, между 1906 и 1910 г., участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-популярен като Дядо Благо. През 1926-1927 г. издава първо детския вестник „Звездица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“, където печата свои стихотворения, гатанки, залъгалки и приказки в стихове. Автор е също така и на пиесите „Калоян“, „Борис“, „Царица Деспа“, „Спартак“. Приживе и след смъртта му негови творби са включвани в редица антологии на българската детска поезия. От 1980 г. в негова памет в родното му село се организира и провежда Национален детско-юношески фестивал „Чичо Стоян“. Умира в София на 31 декември 1939 г.      

Известният български литературен критик, философ, естет и общественик д-р Кръстю Кръстев е роден на 31 май 1866 г. в Пирот, където учи в българската прогимназия. По-късно семейството му се преселва в България, като през 1885 г. завършва класическата гимназия в София. По-късно следва философия в Лайпциг и през 1888 г. защитава докторска дисертация. Директор на педагогическото училище в Казанлък (1888–1990), учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия (1890–1891), драгоманин при Министерството на външните работи (1892), професор по философия във Висшето училище (дн. Софийски университет) (1895–1896), учител в Софийска мъжка гимназия (1899–1904), лектор по философия във Висшето училище (1899–1907), директор на педагогическото училище в Скопие (1907–1908), извънреден професор по философия, психология, етика и естетика в Софийски университет) (1908–1919). Дописен член (1898), а от 1900 г. и действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Първата си студия, посветена на Иван Вазов, публикува още като студент в Лайпциг през 1888 г. През годините сътрудничи активно на българския периодичен печат, както и в някои чуждестранни издания. Издава „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“ (1890) и сп. „Критика“ (1891). От 1892 г. е създател и главен редактор на едно от най-авторитетните литературни списания „Мисъл“, около което се оформя и едноименният литературен кръг, в който влизат още Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров. Като продължение на списанието издава два сборника „Мисъл“ (1910). Умира на 5 април 1919 г. в София.  

    Големият полски писател Хенрик Сенкевич е роден на 5 май 1846 г. в село Вола Окшеска в Източна Полша в семейство от обеднялата шляхта. Завършва гимназия във Варшава, а по-късно започва да учи медицина и след това право в университета, но през 1871 г. напуска университета, без да положи изпити. Започва да печата още от 1869 г., като публикува рецензия за театрално представление. Междувременно дълги години работи като журналист и фейлетонист в различни издания от столичния печат. Собственик на в. „Нива“ (1874-1875) и редактор на в. „Слово“ (1882-1887). Кореспондент на в. „Газета полска“ в Съединените щати (1876-1878). През осемдесетте години на XIX в. Сенкевич се радва на най-голямата си литературна слава със своите знаменити исторически романи: трилогията „С огън и меч“ (1884), „Потоп“ (1886) и „Пан Володиовски“ (1888); „Quo vadis?“ (1896), „Кръстоносци“ (1900) и „На полето на славата“ (1906). Пише също така повести и разкази като „Напразно“ (1872), „Старият слуга“ (1875), „Скици с въглен“ (1877), „Янко музикантът“ (1878), „Писма от пътуването до Америка“ (1878), „Из дневник на познанския учител“ (1879), „За хляба“ (1880), „Пазачът на фара“ (1881), „Бартек победител“ (1882), „Ангел“ (1882), „Сахем“ (1889). Романът му за участието на поляците в наполеоновите войни „Легиони“ (1913-1914) остава незавършен. През 1912 г. излиза и детската повест „През пустини и джунгли“ (издадена в България под заглавието „Стас и Нели“). Носител на Нобелова награда за литература (1905) и почетен доктор на редица университети и научни академии. Умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове, Швейцария, където се установява от началото на Първата световна война. Впоследствие, когато Полша става отново независима държава, през 1924 г. прахът му е пренесен във Варшава и бива положен в църквата „Св. Йоан Кръстител“.