Карел Шкорпил е чешко-български археолог, музеен деятел и общественик. Роден е на 15 юли 1859 г. в гр. Високе Мито, Източна Чехия, който по това време е бил в раниците на Австрийската империя. Завършва гимназия в Пардубице, а после учи в Карловия университет и във Висшето техническо училище в Прага. Пристига в България през 1881 г. и работи като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив (1882 – 1886), Сливен (1886 – 1888), Варна (1888 – 1890 и 1894 – 1915), Русе и Велико Търново (1890 – 1894). Установява се във Варна, където е преподавател в Морското машинно училище и Търговската гимназия. От 1915 г. е несменяем директор на Варненския археологически музей. Още докато работи като учител започва да се занимава сериозно с археология и постепенно развива сериозна научна дейност. През годините обикаля и описва старините в България. Самостоятелно или в сътрудничество с брат си Херман издава близо 150 научни труда, като 30 от тях са преведени и на чужди езици. Двамата са сред основателите и ръководителите на Варненското археологическо дружество и местния Археологически музей. Участник в Научната експедиция в Добруджа през 1917 г., в рамките на която изследва старобългарските укрепителни валове и селища. През 1918 г. е командирован от Народния археологически музей да проучи некропола до с. Требенище край Охрид. През 1924 г. става инициатор и пръв председател на Археологическо сдружение „Българска старина“, което се занимава с организирането и провеждането на мащабни разкопки в Плиска, Мадара и Преслав. През 1899 г. е избран за член-кореспондент на държавния Австрийски археологичен институт във Виена, а през 1918 г. и за дописен член на Българската академия на науките. От 1929 г. е почетен консул на Чехословакия в България. Умира във Варна на 10 март 1944 г., като гробът му се намира в старата столица Плиска.    

Васил Стоянов е български книжовник, учител, общественик и публицист. Той е сред инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 24 юни 1839 г. в Жеравна. От 1849 до 1858 г. учи в Преславо-шуменската гимназия при Сава Доброплодни. През последните две години от обучението си там е помощник-учител със своя съученик Васил Друмев. През 1856 г. взема участие в основаването на местното читалище „Св. Архангел Михаил“, където е представена пиесата „Михаил Мишкоед“ от неговия учител Сава Доброплодни. Включва се в организирането на първата музейна експозиция в България с археологически материали от Преслав. Две години по-късно заминава да учи в гимназията в Прага, но през 1862 г. прекъсва образованието си, за да се включи в Първата българска легия в Белград. След разпускането й се връща обратно в Чехия, където следва последователно славянска филология (1864-1866) и право (1866-1868). След края на обучението се установява в Браила. Там през 1869 г. участва в основаването на Българското книжовно дружество и става негов първи деловодител (1869-1872). В периода 1873-1879 г. е учител по български език в Болград. След Освобождението на България заема редица отговорни длъжности като областен управител на Варненска област (1880-1882), главен училищен инспектор, главен секретар на Министерството на народната просвета и директор на Народната библиотека (1883-1894). Председател на Привременния управителен комитет (1882–1884) и подпредседател на Българското книжовно дружество (1884–1898). Умира на 21 ноември 1910 г. в София.  

Александър Сергеевич Пушкин е един от най-известните руски поети и писатели. Роден е на 6 юни 1799 г. в дворянско семейство в Москва. През 1811 г. постъпва в Императорския лицей в Царско село. По това време започва да пише поезия, като през 1814 г. публикува и първото си стихотворение. Става член на дружеството „Арзамас“, което се застъпва за модернизация на руската литература. След като завършва образованието си през е назначен за чиновник в Колегията по външните работи в Санкт Петербург. През 1819 г. става член на литературно-театралното дружество „Зелена лампа“, което е свързано с декабристите. На следващата година излиза поемата му „ Руслан и Людмила“, която е приета със смесени реакции от критиката. Междувременно заради епиграми, насочени срещу първия министър граф Алексей Аракчеев, архимандрит Фотий Спаски и дори самия император Александър I е принуден от властите да се премести в Кишинев. По пътя обаче се разболява и се налага да замине на лечение в Крим, където впоследствие намира вдъхновение за сюжетите на някои от най-известните си романтически поеми като „Кавказки пленник“ и „Бахчисарайски фонтан“. През 1822 г. публикува поемата „Кавказки пленник“, която вече му донася голяма слава. През 1823 г., вече в Кишинев, започва да пише прочутия си роман в стихове „Евгений Онегин“. През 1824 г. е уволнен и за кратко е заточен в семейното имение Михайловское, където пише историческата драма „Борис Годунов“. През 1826 г., когато на руския трон се възкачва новият император Николай I, Пушкин е помилван и му е разрешено да се върне обратно в столицата, а творбите му няма да бъдат цензурирани. През 1831 г. се жени за известната московска красавица Наталия Гончарова. През 1833 г. е избран за член на Руската академия и започва да издава списание „Съвременник“. Бурният живот на Пушкин завършва след фатален дуел с младия французин Жорж Дантес, който според разпространяваните слухове имал връзка със съпругата му. По време на въпросния дуел и двамата са ранени, но Дантес успява да се възстанови. Пушкин обаче бива прострелян по случайност смъртоносно в корема и умира два дни по-късно на 10 февруари 1837 г.