Loading...
Начало2024-02-06T16:19:12+02:00

Дигитални колекции

ЦБ на БАН представя пред широката публика дигитални колекции на свободен достъп.

Онлайн услуги

Онлайн каталог и достъп до външни онлайн ресурси

Издания

Издания на Централната библиотека и на БАН, съхранявани онлайн

 

170 години от рождението на Михаил Маджаров

Михаил Маджаров е сред основателите и водачите на Народната партия в Източна Румелия. Депутат в Областното събрание (1880-1885) и в Постоянния комитет (1880) и директор на финансите (1884-1885). През 1886 г. е задържан по обвинение в съучастие в преврата срещу княз Александър Батенберг. След като бива освободен и изкарва две години в емиграция, се връща обратно в България и работи като адвокат и публицист. През този период участва със Стефан Бобчев в издаването на списанията „Юридически преглед“ (1893) и „Българска сбирка“ (1894). След свалянето на Стефан Стамболов става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в кабинета на Константин Стоилов (1894-1899). Главен редактор на официалния орган на Народната партия в. „Мир“.

февруари 21st, 2024|

Годишната среща на библиотеките на постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН за 2024 г.

На 6 февруари (вторник) в читалнята на Централна библиотека се проведе Годишната среща на библиотеките на постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН за 2024 г. В нея взеха участие 24 специалисти от различните институти и структури на БАН. В началото директорът д-р Силвия Найденова представи информация за развитието и дейностите на Централна библиотека на БАН и академичната мрежа през изминалата 2023 година. Според предварителната програма после бяха обсъдени различни въпроси, свързани с проблемите на специалните библиотеки. Колеги от библиотеката запознаха публиката с два добри модела на сътрудничество в рамките на Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ – каталогизирането на книгите от фонда на библиотеката в Българската екзархия в Истанбул и дигитализирането на архива на видния славист и българист проф. Рикардо Пикио. В края на събитието Доника Гавова и Наталия Ковачева от фирма StrikePlagiarism за България представиха едноименния софтуер за проследяване на плагиатство, закупен от Министерството на образованието и науката, и демонстрираха как се осъществява работата с продукта. В следващите постове ви предлагаме да се запознаете с презентациите от срещата.

февруари 6th, 2024|

145 г. от рождението на Симеон Радев

Симеон Радев е виден български историограф, публицист, литературен критик и дипломат. Роден е на 19 януари 1879 г. в гр. Ресен, тогава в пределите на Османската империя. Първоначалното си образование получава в българските училища в родния си град, Охрид и Битоля. През 1898 г. завършва френския лицей „Галатасарай“ в Цариград, а четири години по-късно и право в Женева. През 1895 г. е приет лично от Гоце Делчев във ВМОРО, като става член на местния комитет в Цариград и взема участие във връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско при посещението на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров в града през 1896 г. По време на обучението си в Швейцария се сближава с българските анархисти, които се включват в борбите за освобождението на Македония и Одринско, и участва в издаването на революционните вестници “L’effort“ и “Le mouvement macedonien”. Дейността му в македонското движение прекъсва след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание и гибелта на Гоце Делчев  през 1903 г. От 1901 г. е редовен сътрудник на в. „Вечерна поща“, на който по-късно става съредактор (1903) и главен редактор (1905–1909). През 1905 г. заедно с Александър Балабанов започва да издава списание „Художник“, а през 1911–1912 г. основава всекидневника „Воля“. Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, за което е награден с орден „За храброст“ ІV степен. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ. Пълномощен министър в Букурещ (1913–1916), Берн (1916–1917), Хага (1920–1921), Анкара (1923–1925), Вашингтон (1925–1933), Лондон (1935–1938) и Брюксел (1938–1940). Първи български делегат в Обществото на народите в Женева. В периода 1940–1944 г. е пълномощен министър на разположение в София. След 9 септември е уволнен и пенсиониран, като му е забранено да печата и да участва в обществени или политически дейности. В края на живота си работи основно над своите историографски трудове и спомени. Отпечатва първия си разказ още в ученическа възраст, а в студентските си години сътрудничи на швейцарски вестници с публикации за родния македонски край. През годините публикува множество статии в различни български вестници, създава литературни портрети на известни родни писатели, автор е и на театрална и художествена критика. Несъмнено най-прочутото му произведение е историографското изследване в три тома „Строители на съвременна България“ (1910–1911). Сред другите му по-популярни трудове, отпечатани приживе или след смъртта му, са „Македония и българското възраждане в XIX в.“, „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, „Ранни спомени“, „Това, което видях от Балканската война“ и др. Симеон Радев умира в София на 15 февруари 1967 г.      

февруари 2nd, 2024|

Go to Top