Стоян Михайлов Попов, по-известен в българската литература с творческия си псевдоним Чичо Стоян, е детски поет и хуморист. Роден е в с. Дивотино, Пернишко, на 21 юни 1866 г. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г., а след това е мобилизиран и във войните през 1912–1918 г. Учи в Духовната семинария в Горна Оряховица, но не завършва обучението си. През младежките си години сменя различни професии и се самообразова.
През 1892 г. участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 год. до 1895 год. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. Освен в театъра се изявява също и в киното, като изпълнява главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм на Васил Гендов от 1922 г.
През 1894 г. издава първата си книга „Сбирка стихотворения“ в две части, която съдържа социална и революционна поезия. През годините сътрудничи на множество детски издания. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко и го публикува през 1901 г. Вече под псевдонима си Чичо Стоян, между 1906 и 1910 г., участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-популярен като Дядо Благо. През 1926-1927 г. издава първо детския вестник „Звездица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“, където печата свои стихотворения, гатанки, залъгалки и приказки в стихове. Автор е също така и на пиесите „Калоян“, „Борис“, „Царица Деспа“, „Спартак“. Приживе и след смъртта му негови творби са включвани в редица антологии на българската детска поезия. От 1980 г. в негова памет в родното му село се организира и провежда Национален детско-юношески фестивал „Чичо Стоян“.
Умира в София на 31 декември 1939 г.
