История

На 12 октомври в гр. Браила, Румъния, се основава Българското книжовно дружество (БКД) и неговата книжовна сбирка – Дружествената библиотека, със задачи да изгражда фонд от „всички книги, вестници и пр., които са излизали до сега и излизат на български“; „да прави сбирки от разни стари български и чужди книги, ръкописи, пари и други подобни знаменитости“; „да набавя списания, вестници и пр. на разни езици, от които ще има нужда за пълното извършване на своите действия и дела, както и такива, в които се говори основно за българския народ и отечество“ (Устав на БКД, 1869 г.). За уредник на библиотеката е определен Васил Д. Стоянов – основател и деловодител на Дружеството.

Начало на изграждане на библиотечния фонд. Постъпват първите дарения, направени от научни институции и частни лица – славянските благотворителни комитети в Москва, Санкт-Петербург и Одеса, Парижкия комитет за безплатно изпращане на френски книги на славяни и румъни, Ст. Д. Тошкович, проф. Николай Кужба, проф. Марин Дринов и др. Установяват се първите международни обменни връзки с библиотеки в чужбина – Матица чешка, Киевската семинария, Британския музей, Краковската академия на науките, Сръбското научно дружество, Националната библиотека в Париж и др. Започва издаването на „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“

Васил Друмев, действителен и почетен член и основател на БКД, поема ръководството на Библиотеката за шест месеца. Той съставя опис от 43 страници, който представлява първата инвентарна книга на книжовното имущество на Дружеството. От средата на 1873 г. за Библиотеката отговаря деловодителят на БКД Тодор Пеев. Той разширява международните връзки с френски културни и научни институции.

През декември след Освобождението на България Библиотеката се пренася от гр. Браила в София от Тодор Икономов, спомагателен, дописен и редовен член на БКД и пълномощник на Отдела на просвещението. Библиотечният фонд наброява 4026 т., от които 2761 т. книги и 1265 т. периодични издания.

През юли библиотеката и архивът на БКД се установяват в София.

Народната библиотека прави дарение 149 т. книги, подбрани лично от Васил Златарски и от Тодор Пеев. За библиотекар на Привременния управителен комитет е избран Георги Златарски, дописен и редовен член на БКД.

Съставя се първият азбучен картотечен каталог на книжовното имущество, т. е. първият фишов каталог. Въвежда се заемане на книги с „разписка“.
Създава се специален отдел за България в справочната сбирка на Ватиканската апостолическа библиотека на основание на изпращаното по обмен “Периодическо списание на Българското книжовно дружество”.

За уредник на Библиотеката е избран Александър Теодоров-Балан, дописен и редовен член, главен деловодител на БКД. Библиотечният фонд е пренареден, като „важни и съвременни съчинения“ се поставят на „видно за читателите място“.

Подвързват се периодичните издания. Подарените лични библиотеки се обособяват в отделни сбирки. Библиотеката е преместена в ново, специално обзаведено помещение.

След преобразуването на БКД в БАН Библиотеката се преименува в Библиотека на Българската академия на науките. Въвежда се задължително депозиране в Библиотеката на трудовете (или на техни отпечатъци) на всички членове на БАН. Библиотечният фонд е 7460 т.

Съставя се частичен систематичен каталог по системата на Ф. Зьонекен.

Назначава се първият нещатен библиотекар със задача да организира каталозите.

Назначава се първият щатен библиотекар писателят Рачо Стоянов за завеждащ Библиотеката. Библиотеката се премества в нова сграда.

Създава се нов азбучен каталог, наречен основен.

Библиотеката се организира в специално помещение в новопостроената сграда на БАН, където се намира и в момента.

Завършва сигнирането и подреждането на библиотечния фонд.

Прави се пръв опит за изработване на предметен каталог.

Открива се академична читалня за професори и студенти, благодарение на дарението на акад. Стефан Панаретов. Според волята на дарителя читалнята е назована на неговото име.

По решение на Управителния съвет на Академията се съставя Комисия в състав: Стоян Аргиров, действителен член, ковчежник на БКД и БАН, Юрдан Трифонов, действителен член на БАН и Иван Пеев-Плачков, които да изработят „Правилник за читалнята „Акад. Стефан Панаретов“.

Учредява се първият четиричленен Библиотечен комитет с председател чл.-кор. Стоян Романски. По решение на Управителния съвет на Академията се извършва ревизия – инвентаризация на наличността на академичния фонд. Установява се, че книжовното имущество възлиза на 44 098 т. Съставя се първият топографски каталог на базата на азбучния (основния) каталог. В службата за домашен прочит се въвежда картотека от заемни листове, наредени по дата на заемане на книгите.

Съставят се нов азбучен каталог на книгите, първият азбучен каталог на периодичните издания, първата картотека на речници и енциклопедии. Изработва се първата картотека на статии на членовете на Академията, публикувани в академични издания.

Създава се първата филиална книжовна сбирка в „Служба за български речник“ – научно поделение на Академията.

Библиотечният фонд се евакуира в с. Бистрица, Софийско, и се спасява от унищожение по време на бомбардировките над София през 1944 г.

Библиотечният фонд се връща в сградата на БАН и библиотеката се открива за посещение.

Библиотеката придобива права на депозитна библиотека за националната издателска продукция. Поставя се начало на изграждане на специалните библиотеки към академичните институти. Назначава се първият директор на Библиотеката проф. Елена Савова.

Библиотеката получава статут на Централна библиотека. Поставя се начало на централизирано комплектуване и каталогизация. Пристъпва се към изграждане на централни азбучни и систематични каталози.

Централната библиотека получава права на Научен институт на БАН. Съставя се централен географски каталог на периодичните сборници, публикувани у нас и в чужбина.

Начало на нова форма на читателско обслужване – ежеседмични изложби на новопостъпила литература.

Създават се: отдел ”Институтски библиотеки”, отдел “Справочно-библиографски”, служба “Международен книгообмен”.

Обособяват се фондове от старопечатни книги, дисертации, картографски, нотни и графични издания. Начало на междубиблиотечно заемане и международно междубиблиотечно заемане на литература и на дейността за публикуване на сериите „Специална библиография“ и “Биобиблиографии на български учени”.

Централната библиотека придобива статут на Център на специалната библиография в България. Учредява се първата „Координационна комисия по комплектуване“.

Създава се отдел “Научна и техническа информация и документация”.

Начало на публикуване на периодичния сборник “Известия на Централната библиотека при Българската академия на науките”.

Централната библиотека получава статут на научноизследователски институт по библиотекознание, специална библиография и научна информация в областта на природните, математическите и обществените науки.

Централната библиотека до 1992 г. е включена в структурата на научно обединение „Център за научна информация с Централна библиотека и Научния архив“.

Начало на публикуване на сборника “Проблеми на специалните библиотеки”.

Начало на автоматизация на библиотечно-библиографските процеси.

За директор е избран доц. д-р Динчо Кръстев. Централната библиотека получава статут на депозитна библиотека за изданията на Световната банка. Установява се достъп до Интернет.

Създава се отдел “Автоматизация на библиотечно-библиографските процеси”.

Изгражда се компютърна локална мрежа.

В Интернет се публикува страница на Централната библиотека http://www.cl.bas.bg

Изгражда се нова организационна структура на Централната библиотека. Създават се отдел „Управление на информационните ресурси“ и сектор „Чуждестранна българистика“. Начало на публикуване на изданието Българистика/Bulgarica.

На 22 април централната библиотека сключва договор с израелската фирма ExLibris LtD за закупуване на интегрираната автоматизирана библиотечна система ALEPH500.

Адаптира се интегрираната автоматизирана библиотечна система ALEPH500. Начало на тестване на ALEPH500 за шестмесечен период.

На 2 януари се внедрява интегрираната автоматизирана библиотечна система ALEPH500. Каталогизират се всички новопостъпващи библиотечни документи съгласно формат MARC21 (Mashing Readable Catalogue21) и AACR2 (Anglo-American Cataloging Rules. 2 ed.). Започва обмен на данни с библиотеки в света – Конгресната библиотека на САЩ, Британската библиотека, Руската държавна библиотека, Центъра за дигитални информационни услуги в Израел и др. Начало на първата цялостна инвентаризаци на библиотечните документи в Централна библиотека.

Начало на ретроконверсия на библиотечни документи от фондовете на ЦБ. Централната библиотека става методически център за разпространение на формата MARC21 в България. Изгражда се електронен каталог на библиотечни документи от фонда на библиотеката на Софийския исторически музей на базата на автоматизираната библиотечна система BАSLIB. През декември започва дигитализацията на микрофилми на славянски ръкописи, получавани от Британската библиотека.

Начало на съвместен проект на ЦБ с Института за литература на БАН и Британската библиотека „Машинночитаемо описание и каталог на средновековни ръкописи“. Начало на каталогизиране на копия – микрофилми, фотокопия, CD, DVD, на средновековни славянски ръкописи, съхранявани в библиотеки в България, Великобритания и Русия, и представяне в електронния каталог на Централната библиотека. Начало на ретроконверсия на библиотечните документи в специалните библиотеки на БАН.

Разширяване на логическата база данни на микрофилми на славянски ръкописи с такива на гръцки, сръбски, руски, румънски, латински, грузински, арменски, еврейски и др. езици. Разработване на проект за представяне на художествените сбирки на български музеи на страницата на Централната библиотека на БАН на базата на автоматизираната библиотечна система BАSLIB. Начало на изграждане на база данни на академици, член-кореспонденти и почетни членове на БАН (1869-2008).

Централната библиотека сключва договор за сътрудничество с Online Computer Library Center (WORLDCAT).
Централната библиотека преминава към версия 16 на ALEPH500.
Начало на изграждане на дигитална библиотека от копия на славянски ръкописи.
Начало на ретроконверсия на колекциите на български периодични издания 1844-1944.
Започва издаването в електронен вид на „Информационен бюлетин на Централната библиотека на БАН“.
Интерфейсът на Сводния онлайн каталог на библиотеките на БАН е преведен на български език.

Завършва ретроконверсията на библиотечните документи от личната колекция на Феликс Каниц и на книгите от фонда на читалнята “Акад. Стефан Панаретов”.
Начало на ретроконверсия на колекциите от старопечатните книги 1806-1878 и на руски имперски книги 1700-1917.
Начало на дигитализация на колекциите от старопечатните книги 1806-1878 от фонда на Централната библиотека.

Начало на сканирането на българските старопечатни издания до 1878 г.

Създаден е триезичен сайт, отразяващ българската част от архива на италианския славист и полиглот Луиджи Салвини.

Начало на дигитализирането на български периодични издания 1844-1944.
Създаване на първите 300 дигитални обекта – 300 старопечатни книги от фонда на Централната библиотека.

Начало на дигитализирането на колекция „Феликс Каниц“ фонда на Централната библиотека.

Завършва ретроконверсията на библиотечните документи в ЦБ и специалните библиотеки на БАН.
Завършва дигитализирането на 700 старопечатни книги 1806-1878 от фонда на Централната библиотека.