Юрий Иванович Венелин (псeвдоним на Георги Хуца) е украински славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог. Роден е на 22 април 1802 г. в свещеническо семейство в село Тибава. Завършва гимназия в Ужгород, учи в Сатмарския епископски лицей (1821) и философия в университета в Лвов (1822-1823). По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. В периода 1825-1829 г. следва медицина в Москва. През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург, като  посещава някои български градове, записва редица народни песни и умотворения и се запознава непосредствено с някои особености на българския език. Впоследствие установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото поддържа оживена кореспонденция. По това време Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. През 1829 г. издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, който оказва голямо влияние върху зараждащата се родна интелигенция. Сред другите му бележити трудове са „О характере народных песен у славян задунайских” (1835), „О зародыше новоболгарской литературы” (1838), „Принятие христианства славянскими народами до Кирилла и Мефодия” (1839), „Скандинавомания и ее поклонники, или Столетние изыскания о варягах” (1842) и др. Посмъртно е публикувана „Критически изследвания за българската история” 1849). Публикува статии и исторически изследвания в „Московский вестник”, „Телескоп”, „Отечественные записки”, „Журнал Министерства Народного Просвещения”. Умира в Москва на 26 март 1839 г. и е погребан в Даниловия манастир.  

На 23 май в Галерия на открито пред Народния театър „Иван Вазов” беше открита изложбата „300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История Славянобългарска”, организирана от Централна библиотека. Експозицията  е част от националната културна програма, посветена на двете годишнини, които са включени в Списъка на бележити годишнини на ЮНЕСКО за периода 2022-2023г., и е осъществена в партньорство с Държавния културен институт към МВнР и Столична община. В 14 табла на български и 14 на английски език са представени изданията, преписите и преправките на Паисиевата творба, съхранявани в нашите фондове, публикациите за нея в „Сборник за народни умотворения и народопис”, „Списание на БАН” и „Периодическо списание на Българското книжовно дружество”, както и информация за изворите за написването й и изследванията на различни изтъкнати експерти в областта. Изложбата ще продължи две седмици. Сред гостите бяха чл.-кор. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН, научен секретар доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар чл.-кор. Нина Атанасова, акад. Васил Николов, д-р Биляна Яврукова, зам.-директор на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски”, Юлия Цинзова, директор на Столична библиотека, и представители от Държавния културен институт към МВнР, читатели, колеги и журналисти от БТА и Дарик, които отразиха събитието. Екипът на Централна библиотека ви поздравява с 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност! Честит празник на буквите, словото и духовността!  

Боян Пенев е виден български литературен историк и критик. Роден е на 27 април 1882 г. в Шумен. Средното си образование получава в Разград и Русе, а през 1907 г. завършва „Славянска филология“в Софийския университет, където изучава полски и чешки език. Първо последователно е чиновник в Дирекцията по статистика и учител във Втора Софийска мъжка гимназия. От 1909 г. работи в университета първоначално като хоноруван доцент, а после и като редовен доцент (1911) извънреден професор (1917), редовен професор (1925). През 1912–1913 е командирован в Мюнхен и Берлин, за да изследва немските влияния върху славянските литератури. В периода 1913–1914 пребивава в Краков, Варшава и Прага, за да проучва влиянието на полската и чешката литература върху Българското възраждане. През септември 1913 г. е приет за член на Писателския съюз, а през 1917 г. участва и в редактирането на „Походна войнишка библиотека“. От 1923 до1924 г. чете лекции по история на българската литература в университетите в Краков, Варшава и Лвов. В периода 1925-1927 г. ръководи Катедрата по българска и славянски литератури. Боян Пенев е сред най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десителетия на XX век. Първите си лиратурни опити прави още като ученик, но те остават непубликувани. През 1905 г. за първи път печата рецензии за книги и театрални произведения, а през 1906 г. се появяват и първите му значителни публикации, посветени на Петко Р. Славейков и за българските преводи на Гьотевия „Фауст“. На следващата година превежда от немски за „Мисъл“ „Разговорите на Гьоте с Екерман“. През 1910 г. е отпечатана и програмната му студия „Посоки и цели при проучване на новата ни литература“, в която излага своите позиции и методологически принципи за работата си като литературен историк и критик. Многобройните му приноси са в областта на литературната история и на литературната критика върху българската литература от Възраждането до съвременните му писатели. Автор е и на четиритомен труд „История на новобългарската литература”. Умира на 25 юни 1927 г. в София.