В Деня на София д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека, откри изложбата „130 години от създаването на списание „Мисъл“ – ярка българска диря в европейското културно наследство“, реализирана по повод Европейските дни на наследството. Още в първите часове над 100 граждани и гости на столицата разгледаха постерните табла и ценни експонати от богатите фондове на библиотеката, представящи Великата четворка – д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров. Изложбата беше представена от доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“: „Питала съм се – не сме ли казали всичко за сп. „Мисъл“, за кръга Мисъл, има ли все още какво да кажем, има ли все още какво ново да покажем. Тази изложба ни показва точно това – винаги бихме могли да разкажем и още нещо, да покажем още нещо за тези невероятни интелектуалци, които създават онова пространство, осмислят с гениалност, с творчеството си онова пространство, което наричаме канон на българската литература. Всички знаем огромното мисия на сп. „Мисъл” да отвори българската литература към европейското културно пространство. Д-р Кръстев създава една нова естетическа парадигма, една нова културна политика – българската литература да се равнопостави с европейската, да освободи макар и малобройната тогава българска интелигенция от ниското ѝ самочувствие, от усещането, че тя е затворена, патриархална, че си е самодостатъчна.“ Кратки слова произнесоха проф. Михаил Неделчев и доц. Георги Цанков, двама от най-авторитетните изследователи на кръга „Мисъл“. Сред гостите на събитието бяха и проф. Румяна Дамянова, доц. Йордан Ефтимов, проф. Кирил Топалов, доц. Мария Огойска, гл. ас. Николета Пътова, проф. Андреана Евтимова, доц. Мариета Гиргинова и проф. Олга Смолина (Северодонецк), Марина Николова (Мелитопол), журналистите Златина Георгиева, Паулияна Новакова и Зоя Цанкова, поетесата Елисавета Шапкарева, много гости на столицата и приятели на Централна библиотека. Благодарим на всички колеги, съпричастни към осъществяването на изложбата! Честит празник!

Цани Гинчев е български писател, учител, фолклорист и общественик. Роден е в Лясковец през м. август 1832 г. Учи в селищното килийно училище, а после в Метоха при Петропавловския манастир и във Велико Търново при Никола Златарски. Работи заедно с баща си като градинар в Букурещ и успява да спечели достатъчно пари, за да продължи образованието си в Белградската гимназия. Там през 1857 г. се среща и сближава с Георги Раковски, като впоследствие става част от неговата легия. Сътрудничи му също така за изготвянето на ентографския му труд „Показалец“ и дори продава книгите му в Бесарабия и Молдова. В периода 1862-1869 е учител в българската колония в Бесарабия. След завръщането си в България преподава естествени науки и български език в Главоното мъжко класно училище в Русе с директор Драган Цанков. През 1872 г. е назначен за учител в Габрово. Участва заедно с брат си в подготовката на Априлското въстание, но след провала му заедно с другите учителите от Априловската гимназия е арестуван и прекарва два месеца в затвора в Търново. След освобождаването си работи в местното мъжко училище. След идването на руските войски е назначен за член на комисията, която управлява града, става член и председател на Търновския окръжен съвет (1879) и депутат в Първото Велико народно събрание. През май 1879 г. заедно с Марин Дринов и Васил Берон основават Археологическо дружество и инициират разкопките на Трапезица. През 1887 г. започва да издава списание „Труд“, в което и печата за първи път свои трудове като „Няколко думи за историята на нашето градинарство“, повестите „Зиналата стена“, „Ганчо Косерката“, „Женитба“, както и „Писма за корените и законите на българския език“ и „Седянка“. Автор е и на книгата „Български басни“, балади, повести, патриотични и лирични стихотворения, научни статии по езикови, земеделски и битови въпроси. От 1884 г. Цани Гинчев е редовен член и ревностен сътрудник на образуваното по негово време Българско книжовно дружество (по-късно в Българска академия на науките). Сътрудничи също така и редица сборници, списания и вестници отпреди и след Освобождението в духа на народознанието и литературата. Умира на 26 юли 1894 г. в София.    

Елин Пелин (творчески псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) e български писател, известен като „певец на българското село“. Роден е на 18 юли 1877 г. в с. Байлово, Софийска област. Образованието си получава в София, Златица, Панагюрище и Сливен. Първо учителства за кратко в родното си село, след което от 1899 г. се установява в София. През 1902 г. започва да издава месечното списание „Селска разговорка“. В периода 1902-1907 г. работи в Университетска библиотека, от 1910 до 1916 г. в хранилището на Народната библиотека в София, а от 1924 г. до пенсионирането си през 1944 г. е уредник на къщата-музей „Иван Вазов“. Писателят умира в София на 3 декември 1949 г. Започва да пише още в ученическите си години, като за първи път печата свои произведения през 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“. За първи път се подписва с творческия си псевдоним Елин Пелин през 1897 г., когато в сп. „Български преглед“ е отпечатано стихотворението му „Тихи тъги“. След като първоначално пише повече поезия, по-късно се насочва предимно към прозата. В литературата той остава със своите разкази и повести, посветени на българското село, бит и душевност. Сред най-известните му произведия се нареждат повестите „Гераците“, „Земя“, сборника с разкази „Под манастирската лоза“ и др. През 20-те и 30 –те години на XX в.писателят пише основно за деца, като именно през този период създава най-прочутите си и харесвани детски творби: романа „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“, неговото продължение „Ян Бибиян на луната“, „Трите баби“, „Дядовата ръкавичка“ и двуги сборници с приказки и стихове.