Испанският писател Мигел де Сервантес е роден на 29 септември 1547 г. в град Алкала де Енарес, намиращ се в автономната област Мадрид. Сведенията за детството и юношеските му години са твърде малко, като се предполага, че семейството пътува от град на град и живее много бедно. През 1569 г. той заминава за Рим, където за известно време служи при кардинал Джулио Акуавива. Записва се в Испанската морска пехота и взема участие в битката при Лепанто на 7 октомври 1571 г., където е ранен сериозно в лявата ръка. През 1575 г. отпътува с кораб за Барселона, носейки препоръчителни писма до крал Филип II. Впоследствие корабът е нападнат от берберски пирати, които убиват мнозина от екипажа, а Сервантес и другите оцелели са отведени в плен в Алжир. Там прекарва пет години като роб преди да бъде откупен от родителите си и с помощта на Тринитарианския орден да се върне в родината. Започва работа в държавната администрация, но по-късно през живота си банкрутира и на два пъти е арестуван за финансови нарушения. След завръщането си в Испания Сервантес решава да стане писател и започва да пише стихотворения. През 1585 г. издава и първото си произведение – пасторлания роман „Галатея“. За съжаление той не постига широка известност, а по това време пиесите му също не се радват на голям успех. През 1605 г. публикува първата част на най-прочутата си творба „Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча“. Благодарение на нея Сервантес най-накрая се сдобива с международно признание и през 1606 г. се премества в Мадрид, където остава да живее до края на живота си. Десет години по-късно се появява и втората част на романа. Други негови известни произведения са сборникът „Поучителни новели“ (1613), „Пътуване до Парнас“(1614), пиесите „Договорът от Алжир“ и „Обсадата на Нуманция“ и приключенският роман „Персил и Сигисмунда“ ( издаден посмъртно през 1617). Сервантес умира в Мадрид на 22 април 1616 г.    

Добри Чинтулов български възрожденски поет и културно-просветен деец. Роден е през м. септември 1822 г. в Сливен в семейството на бедни занаятчии. Първоначалното си образование добива в гръцкото училище в родния си град. През 1838 г. заминава за Търново, където учи и междувременно слугава около шест месеца. После отпътува за Букурещ, където още година и половина учи отново на гръцки при гърчеещите се учители братя Христиди. След като разбира от Захари Княжески, че руското правителство опуска няколко стипендии за българи и с помощта на богатия си съгражданин Димитър Диамандиев, през 1839 г. пристига в Одеса, където учи три години в уездното (околийското) училище. През септември 1843 г. постъпва в Одеската Херсонска духовна семинария, която завършва през м. юли 1849 г. След завръщането си в България от 1850 до 1858 г. учителства в родния Сливен, а по-късно става главен учител в Ямбол, където остава до 1861 г. През1871 г. е избран за делегат от Сливенската епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархическия устав. По-късно учителства отново за период от около 3 години преди сам да напусне поради проблеми със зрението. Добри Чинтулов оставя неголямо поетично наследство, но в него се отличават някои от най-известните български стихотворения, превърнали се впоследствие и в прочути възрожденски песни като „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Стани, стани, юнак балкански“. Приживе той е публикувал само три свои произведения в „Цариградски вестник“ през 1849 г: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“. Участва в първия български литературен кръг заедно с Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева и Ботьо Петков. Автор е на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и се разпространяват само във вид на преписи от учители и ученици. Умира в Сливен на 27 март 1886 г.