Петко Рачов Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. в Търново в стария занаятчийски род на Рачо Казанджията. Първоначалното си образование получава в Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир, а след това учи в Свищов при Емануил Васкидович, където разширява познанията си по гръцки и се запознава със сръбската и западноевропейската литература. От 1843 г. учителства последователно във Велико Търново, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. През 1852 г. отпечатва първите си произведения  – „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Междувременно получава покана от  Българското библейско дружество да замине в Цариград, за да редактира българския превод на Библията. По време на престоя си там издава  сатиричния вестник „Гайда“ (1863-1867), вестник „Македония“ (1866-1872), женското списание  „Ружица“ (1871), първото българско детско списание „Пчелица“ (1871), списание „Читалище“ (1872-1873) и др. Участва и става един от ръководителите на борбата за църковна независимост, като по-късно е назначен и за учител в българската Екзархия. През 1874 г.основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. След Освобождението е народен представител в Учредителното събрание, което се занимава с изготвянето на Търновската конституция. Петко Славейков е сред водачите на Либералната партия и участва в издаването на нейния печатен орган в. „Целокупна България“ (1879). Председател на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). След Съединението през 1885 г. за кратко е управител на Пловдивска област, а по време на Сръбско-българската война е на фронта като делегат на Червения кръст. Автор е на исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна  лирика. Публикува два сборника с народни песни (1860, 1868) и възстановява български пословици (17 000 на брой). През 1873 г. пише най-известното си произведение – поемата „Изворът на белоногата“. Изявява се и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца и автор на учебници. Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонология и народопсихология. Петко Славейков умира в София на 1 юли 1895 г.  

С голяма благодарност към нашите домакини – библиотеката на Брунате в лицето на нейния директор – г-жа Маура Селмо, споделяме вълнуващи моменти от представянето на изложбата „130 години от създаването на списание „Мисъл“ – ярка българска диря в европейското културно наследство“ в града, който пази паметта на големият български поет Пенчо Славейков. Събитието бе реализирано благодарение на г-жа Таня Димитрова – Генерален консул в Милано и открито от директора на ЦБ – БАН д-р Силвия Найденова в присъствието на кмета г-н Саверио Сафиоти, г-н Кръстьо Карабойчев – председател на Асоциация „Пенчо Славейков“, гр. Комо, председателя на Регионалната асоциация Pro Loco – г-жа Кика Бернаскони, директора на българското училище в Милано „Пейо Яворов“ – г-жа Гергана Христова, колеги и приятели на градската библиотека.