140 години от рождението на проф. Петър Мутафчиев
Проф. Петър Мутафчиев е известен български историк-медиевист и византолог. Роден е на 4 юли 1883 г. в с. Боженци, Габровско. Завършва начално образование в Габрово, после учи в Плевен, а през 1901 г. завършва класическия отдел на Русенската гимназия. Впоследствие няколко години работи като учител. От 1906 до 1910 г. следва история и география в Софийския университет. От 1910 до 1920 г. е уредник на Средновековния отдел на Народния археологически музей. Междувременно взема участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, като за военната си служба е награден с ордени за храброст. След спечелен конкурс заминава да специализира византийска история и гръцка палеография в Мюнхенския университет (1920-1922). През 1923 г. е избран за редовен доцент по история на Източна Европа и Византия в Софийския университет. Чете лекции по история на Сърбия, Румъния и Османската империя до XVI в. (1923-1939), като паралелно с това води лекции по обща култура и социална история и българска история във Висшето военно училище (1924-1936). През 1927 г. става извънреден, а десет години по-късно и редовен професор в университета. От 1937 г. до смъртта си през 1943 г. завежда и Катедрата по история на източноевропейските народи. В периода 1936-1937 г. е декан на Историко-филологическия факултет. Редовен сътрудник на престижното мюнхенско издание “Byzantinische Zeitschrift” (1925-1941), главен редактор на списание „Просвета“ (1935-1943). От 1929 г. е дописен, а от 1937 г. действителен член на БАН. Член-кореспондент на Славянския институт в Прага (1929), почетен член на Полското историческо дружество (1937), редовен член на Македонския научен институт (1938), почетен член на Научното дружество в Дебрецен, Унгария (1938), член на Полската академия на науките (1939) и почетен доктор на Виенския университет (1943). През 1942 г. е избран за съпредседател на Комитета за българо-немски сътрудничество по издаване на османски документи. Автор е на редица изследвания с висока историческа стойност. Баща е на изтъкнатата българска историчка и писателка проф. Вера Мутафчиева. Проф. Мутафчиев умира след кратко и тежко боледуване на 2 май 1943 г. в София.
Участие на специалисти от Централна библиотека в 33-та национална конференция на Българската библиотечно-информационна асоциация
На 8 и 9 юни в Аулата на Аграрния университет в Пловдив се проведе 33-та национална конференция на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). На срещата бяха представени 35 доклада от различни библиотеки и организации в страната, разпределени в три основни информационни панела. В конференцията взеха участие и трима специалисти от библиотеката. Веселина Георгиева, ръководител на отдел „Международен обмен на публикации“, запозна гостите как се осъществява „Международният книгообмен по примера на Централна библиотека на БАН“, а директорът д-р Силвия Найденова и Валентина Георгиева от отдел „Обслужване и фондове“ представиха модела на „Създаване на нови ресурси с осигурен свободен достъп до дигитално съдържание от Централна библиотека на БАН по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Можете да се запознаете по-подробно с всички останали презентации на интернет страницата на Българската библиотечно-информационна асоциация www.lib.bg. Впоследствие всички те ще бъдат събрани и публикувани в отделен сборник.
Д-р Силвия Найденова е библиотекар на 2022 г. на Българската библиотечно-информационна асоциация
На 16 май в Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ бяха връчени годишните библиотечни награди на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) за 2022 г. Събитието беше открито от доц. д-р Анета Дончева, председател на Управителния съвет на ББИА. Сред гостите на церемонията бяха Искра Михайлова, член на Европейския парламент, заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, заместник-министърът на електронното управление Атанас Мазнев, директорът на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности” в Министерството на културата д-р Силва Хачерян, директорът на дирекция „Учебници и училищна документация" Пенка Иванова и др. За нас е удоволствие да съобщим, че за библиотекар на 2022 г. беше избрана д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека на БАН. Отличие за цялостен принос за развитието на библиотеките получи проф. Стоян Денчев. В останалите категории бяха връчени следните награди: „Млад библиотекар на годината“ – Пенка Караиванова, Библиотека на Нов български университет „Библиотека на годината“ – Градска библиотека „Пеньо Пенев“ – Димитровград „Подкрепа за библиотеките“ – Фондация „Дневникът на мама и татко” и Рош България ЕООД и Агенция PR Play