Николай Гогол е руски писател и комедиограф от украински произход. Роден е като Николай Василиевич Яновский на 20 март 1809 г. в голямото семейство на дребен местен дворянин в с. Сорочинци край Полтава, Украйна. Завършва гимназия в Нежин и опитва да пише още като ученик. Баща му, който също е бил доста образован човек с увлечения към литературата и театъра, умира когато Гогол е на 15 години.

През 1828 г. се премества в Санкт Петербург с идеята да стане актьор, но скоро му се налага да се откаже тъй като е доста срамежлив за сцената. Тогава решава да опита възможностите си като писател. Сътрудничи на алманасите „Отечественные записки”, „Северные цветы” и „Литературная газета”. През 1829 г. под псевдонима В. Алов издава първата си творба, която обаче не е приета добре от читателите и критиката. Същата година постъпва на работа като чиновник в имперската администрация, но продължава да пише. Постига успех и популярност едва през 1831 г., когато излиза първата част на цикъла „Вечери в селцето край Диканка“. През 1834 г. чете курс по обща история в Петербургския университет. През 1835 г. написва повестта „Тарас Булба“, която се появява в сборника „Миргород“, както и известната си пиеса „Ревизор“. След поставянето й за първи път на сцена на следващата година и предизвиканото възмущение сред реакционните кръгове, решава да замине в чужбина. Прекарва близо десетилетие предимно зад граница, като живее в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия и Италия. През този период излизат от печат поемата „Мъртви души“, повестта „Шинел“ и комедията „Женитба“.

Завръща се отново окончателно в Русия през 1848 г. след поклонничество на Гроба Господен и започва да работи над планирания втори том на „Мъртви души“. През тези последни години от живота му обаче се засилват все повече болезнено религиозното му състояние и мрачните и депресивни състояния, които често го обземали. През февруари 1852 г. сам изгаря новата редакция на своето произведение.

Умира няколко дни по-късно, на 21 февруари, от изтощение на силите в Москва. Погребан е в гробището на Свято-Данииловия манастир, а през 1931 г. прахът му е пренесен в гробището на Новодевическия манастир.