Михаил Маджаров е български политик и общественик, публицист, дипломат и член на Българското книжовно дружество (БАН). Роден е на 31 януари 1854 г. в Копривщица и е племенник на Георги Бенковски. През 1877 г. завършва Робърт колеж в Цариград. Работи за кратко като учител в Пазарджик, а след това става редактор на в. „Марица“.
Михаил Маджаров е сред основателите и водачите на Народната партия в Източна Румелия. Депутат в Областното събрание (1880-1885) и в Постоянния комитет (1880) и директор на финансите (1884-1885). През 1886 г. е задържан по обвинение в съучастие в преврата срещу княз Александър Батенберг. След като бива освободен и изкарва две години в емиграция, се връща обратно в България и работи като адвокат и публицист. През този период участва със Стефан Бобчев в издаването на списанията „Юридически преглед“ (1893) и „Българска сбирка“ (1894). След свалянето на Стефан Стамболов става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в кабинета на Константин Стоилов (1894-1899). Главен редактор на официалния орган на Народната партия в. „Мир“.
През 1913 г. за кратко е министър на вътрешните работи и народното здраве. Като посланик във Великобритания (1913-1914) подписва от българска страна Лондонския мирен договор, с който се слага край на Балканската война. През 1914-1915 е посланик в Русия и се обявява против влизането на България в Първата световна война на страната на Германия. В качеството си на министър на войната (1919) и на външните работи и изповеданията (1920) слага подписа си под Ньойския договор. На няколко пъти е избиран за народен представител. Подпредседател на V Велико народно събрание и на ХV обикновено народно събрание.
Тежко ранен при бомбардировките над София през Втората световна война, той умира на 23 януари 1944 г.
