По традиция Българската академия на науките отбеляза 1 ноември, Деня на народните будители, с тържествено събрание в зала „Проф. Марин Дринов“. Събитието беше открито от заместник-председателя на Академията чл.-кор. Евдокия Пашева. Тази година честта да произнесе празнично слово имаше гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология на БАН. Председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски награди с почетен знак „Марин Дринов“ на лента изявени учени, а председателят на Сьюза на учените в България проф. Диана Петкова връчи наградите на отличените за постиженията си в различни научни области. В края музикален поздрав изнесоха ученици от Държавното музикално училище „Любомир Пипков“. След това гостите бяха поканени да разгледат изложбата „170 години от рождението на Стефан Панаретов (1853-1931) – общественик, дипломат, възрожденски просветител“, подготвена от Централна библиотека и Научния архив на БАН. Стефан Панаретов е роден в Сливен през 1853 г. Възпитаник и дългогодишен преподавател в Робърт колеж, той е назначен за първи български посланик в Съединените щати. Оставя цялото си материално имущество на БАН, като предвижда и средства за студенти и ученици. Днес неговото име носи читалнята на Централна библиотека. Благодарение на седемте табла с информация и снимков материал посетителите ще могат да се запознаят по-подробно както с биографията, така и с разнообразната му дейност. Изложбата може да бъде разгледана до 17 ноември.  

На 20 октомври в Централното фоайе акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките, откри изложбата „185 години от рождението на проф. Марин Дринов“, подготвена съвместно от Централна библиотека и Научния архив. Проф. д.и.н. Лизбет Любенова, директор „Научен архив на Българската академия на науките“, направи кратко представяне на живота и дейността на проф. Марин Дринов и разказа какво съдържа експозицията. Гостите имаха възможността да видят някои от най-важните трудове на бележития историк и общественик като например „Заселение Балканскаго полуострова славянами“ (1873), „Южные славяни и Византия в Х веке“ (1876) и др., които се съхраняват във фондовете на Централна библиотека. Представени бяха и двата му мащабни труда „Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес“ (1869) и „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история" (1869). Тези две заглавия са от колекцията „Възрожденски книги“, които могат да се разгледат и в нашата Дигитална библиотека на адрес http://dspace.cl.bas.bg/xmlui/handle/nls/86. Показани бяха също голяма част от публикациите му на страниците на „Периодическо списание“ и книги, посветени на живота и делото му. От колекциите на Научния архив бяха изложени негови документи и архивни снимки.  

Бележитият български историк, филолог, общественик и държавник проф. Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. След завършване на началното си образование от 1852 до 1858 г. учителства в родния си град. През есента на 1858 г. постъпва в Духовната семинария в Киев, а през 1865 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. В периода 1865-1870 г. в ролята си на учител в семейството на благородника княз Голицин има възможност да пътува из различни европейски държави, което му позволява да посети големите библиотеки, архиви и музеи, където разглежда средновековни български и славянски ръкописи. През 1872 г. защитава магистърска, а четири години по-късно и докторска дисертация в Московския университет. От 1873 г. е доцент, а от 1876 г. и редовен професор по славянска филология в Харковския университет. Член е на няколко академии (руската, полската, чешката, хърватската) и на редица научни дружества. През 1869 г. той е сред учредителите на създаденото в Браила, Румъния, Българско книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Заради своите заслуги и признание е избран за първи председател (1869-1882, 1884-1898), а през 1898 г. става и негов почетен член. Сътрудник на печатния орган на дружеството „Периодическо списание“. Освен като учен, проф. Марин Дринов е известен и като една от важните фигури за изграждането на новата Българска държава. По време на Руско-турската война (1877–1878) той е вицегубернатор на София, а след Освобождението е назначен за управляващ Отдела на Народното просвещение (1878–1879) и взема дейно участие в създаването на първите закони за народното образование. През 1879 г. по негова идея Софийската публична библиотека се преобразува в държавно учреждение под името Българска народна библиотека. Проф. Марин Дринов е един от съставителите на приетата от Учредителното народно събрание на 16 април 1879 г. Търновска конституция. По негово предложение на 3 април същата година София е избрана за столица на България. След 1881 г. се завръща в Харков, където продължава научната и преподавателската си дейност в университета. Умира след дълго боледуване от туберколоза на 28 февруари 1906 г. През 1909 г. тленните му останки са пренесени във Варна, а после в София, където са препогребани.