Известната българска поетеса, писателка и преводачка е родена в с. Дъбовик, област Добрич. Първо завършва гимназия във Варна, а по-късно следва естествени науки в Софийския университет и френска филология в Женева и Гренобъл (1905-1906). Впоследствие работи като учителка по френски език в Добрич.
От 1911 до 1932 г. пътува често в чужбина самостоятелно във връзка с преводаческата си дейност или със съпруга си проф. Боян Пенев, като изнася сказки, посветени на българската литература и съдбата на родната Добруджа. През 1925 г. заедно със С. Андреев редактира поредицата „Библиотека за най-малките“. Редактор и на детското списание „Прозорче“ (1939-1941). Тя е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), както и член и дългогодишна председателка на Българския ПЕН-клуб (1927). Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947 – 1950) и член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество. Член на Съюза на български писатели. През 1968 г. й е присъдено званието „Почетен гражданин на град Толбухин“.
Започва да пише още като ученичка. Първоначално публикува стихотворения в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“, а по-късно различни нейни текстове излизат в редица литературни издания като например „Съвременна мисъл“, „Златорог“, „Полско-български преглед“, „Демократически преглед“, „Листопад“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“ „Слово“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Зора“, „Женски глас“, „Мисъл“, „Дневник“ и др. Сътрудничи на множество детски периодични издания: „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Детски живот“, „Росица“, „Славейче“, „Весела дружина“, „Прозорче“ и др. След 1944 г. публикува в множество периодични издания, включително и за деца.
