Ран Босилек (литературен псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) е български писател, поет и преводач. Роден е на 26 септември 1886 г. в Габрово. След като завършва Априловската гимназия в родния си град, няколко години служи като учител. Следва славянска филология в Софийския университет (1908-1910), а през 1916 г. защитава докторат по право в Брюксел, Белгия. За известно време работи като адвокат, но впоследствие решава да се посвети на литературата за деца. Първото си произведение, стихотворението „На косичка“, отпечатва още  през 1906 г. в сп. „Светулка“. През годините публикува още в сп. „Детска радост“, в. „Врабче“, „Православно християнче“ и др. Част от редакцията на сп. „Светулка“, в. „Врабче“, както и на издателство „Хемус“. Пръв председател на Дружеството на детските писатели (1928) и член на Съюза на българските писатели. Той е сред създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 г. неговата книга с преразказани приказки „Неродена мома“, илюстрована от художника Георги Атанасов, става носител на престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел. След другите му по-известни произведения са „Патиланци“, „Патиланско царство“ и редица сборници с приказки и стихове за деца. Умира на 8 октомври 1958 г. в София.  

Немският писател, композитор, музикален критик и художник Ернст Теодор Амадеус Хофман, по-известен просто с инициалите си Е. Т. А. Хофман, е роден през 1776 г. в Кьонигсберг, по това време в рамките на Кралство Прусия. През 1800 г. се дипломира като юрист и започва работа като държавен чиновник, което му осигурява необходимата финансова стабилност, за да се има възможност да се занимава с изкуство през свободното си време.  Създава извънредно богато и разнообразно творчество. Изявява се най-ярко в литературата, като пише основно разкази, приказки и кратки новели. Сред по-известните му произведения са „Принцеса Брамбила“, „Избор на невеста“, „Майстор Мартин бъчваря и неговите калфи“, „Златната делва“ и др. За връх в литературното му творчество се смята романът „Житейските възгледи на котарака Мур“. В творбите му фантастичното се преплита с реалистичното всекидневие, където авторът ни запознава със света на гротескното, хаотичното, демоничното, породило и стремежа му към ред и справедливост. Признат за майстор на немския език, Е. Т. А. Хофман осъществява връзката между късния романтизъм и ранния реализъм, като оказва силно влияние върху световната литература и музика с техните представители в лицето на Балзак, Бодлер, По, Байрон, Дикенс, Уайлд, Хофманстал, Вагнер и др. През годините взема уроци по музика и работи в различни музикални театри в Бамберг, Берлин, Дрезден и Лайпциг. Публикува музикални статии, както и свои собствени произведения, които обаче не постигат значителен успех. Автор е и на живописни и графични творби, като междувременно се изявява също като театрален декоратор. Умира през 1822 г. в Берлин.    

Рзвестният български историк, археолог, палеонтолог и спелеолог Рафаил Попов е роден на 14 август 1876 г. във Велико Търново в семейството на свещеник. През 1901 г. завършва „Естествени науки“ в Софийския университет, като започва да проучва пещерите още по време на студентските си години. Докато е учител в Шуменското мъжко педагогическо училище (1901-1909) активно изследва района около Мадара, Шумен и Търново. През 1902 г. основава едно от първите български археологически дружества, полага началото на експозицията на местния археологически музей (1904 г.) и става негов уредник. Министерството на просветата му възлага задачата да изследва прочутия скален барелеф на Мадарския конник. През 1905 г. прави своето най-важно откритие – Чаталарската омуртагова колона, за което е награден с орден „За гражданска заслуга“ от княз Фердинанд и похвално писмо от министър на народната просвета проф. Иван Шишманов. По-късно получава покана от проф. Богдан Филов да започне научна работа като командирован учител в Народния музей в София. В периода от 1909 до 1911 г. е командирован в Берлин на специализация по праистория, палеонтология и геология, като по това време работи в Кралския етноложки музей и посещава редица музеи в Европа, за да се запознае отблизо с работата и развитието на научната дейност там. След завръщането си в България обособява Праисторически отдел към Царския природонаучен музей и до 1929 г. е и негов уредник. През Балканската война  е привикан в главната квартира на войските в Лозенград, за да помогне на проф. Филов за запазването на ценни старинни паметници от Източна Тракия. През 1913 г. под негово ръководство в Археологическия музей е извършена и първата обработка „химическо препариране“ на музейни експонати. По време на Междусъюзническата война e във II армия, но поради заболяване го връщат обратно в София в IV военнополева болница. След оздравяването си остава да служи като санитар в нея.Участник във Военно-разузнавателната мисия на български учени в Одринска Тракия. Секретар и действителен член на Българския археологически институт (1920-1940), член на институти и дружества във Виена, Кан, Берлин и Будапеща, както и почетен член на археологическите дружества в Шуменския край. Доцент и професор в Софийския университет (1925-1928), директор на Народния музей в София (1929-1938) и основател на Българското пещерно дружество (1929). Участва в изграждането на народни исторически паркове около бележити български исторически места като Абоба-Плиска, Преслав, Мадара. През годините прави големи дарения от личните си колекции, артефакти и вкаменелости на Царския музей (днес Национален природонаучен музей). Той е сред основателите на Софийското пещерно дружество (1937). През същата година е избран също така за дописен член на Българската академия на науките. Умира на 15 август 1940 г. в София.