Проф. Александър Бурмов е български историк. Роден е на 2 февруари 1911 г. в Бяла черква. През 1939 г. завършва славянска филология и история в Софийския университет, а впоследствие специализира във Виена (1940-1941). След 1944 г. става секретар на Българското историческо дружество. Хоноруван асистент (1945-1946) и редовен доцент (1946-1947) по българска история. Професор и ръководител на Катедрата по история на България (1947-1948). Старши научен сътрудник в Института по история при БАН (1950-1952) / (1947 – 1958) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947-1965). Член-кореспондент на БАН (1958). Основател и главен редактор на списание на сп. „Исторически преглед“ от 1945 г. до смъртта си. Един от учредителите и пръв ректор на Великотърновския университет (1963-1965). Умира на 3 септември 1965 г. в София.  

Именитият български библиограф Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) е роден на  30 януари 1901 г. в Лом. Първоначално учи в родния си град, а по-късно в Русенската мъжка гимназия и софийската Втора мъжка гимназия. През 1923 г. завършва славянска филология в Софийския университет и след това специализира библиотечно дело и журналистика в Берлин (1924-1927). Член на редакционния комитет на сп. „Нарстуд“, орган на Съюза на българското народно студентство в чужбина (1924–1926). Библиотекар в Университетска библиотека (1929-1931) и директор на ведомствената библиотека при Българска земеделска и кооперативна банка (1931-1944). Основател и директор на Българския библиографски институт (1941-1964) и редактор на неговия годишник (1948-1963). От 1944 до 1949 г. заема поста директор на Народната библиотека и като такъв ръководи ремонтните дейности по възстановяването на пострадалата от бомбардировките сграда на институцията. От 1942 г. е доцент по библиография и библиотекознание във Висшето търговско училище във Варна, а хабилитационният му труд „Пътят към книгите“ и до ден-днешен се възприема като основно научно ръководство. Хоноруван доцент (1943), хоноруван (1947) и редовен професор (1952) в Софийския университет. Създател и ръководител на катедра „Библиотекознание, библиография и научна информация“ (1952-1969). Член на Националната комисия (1955) и на Международния консултативен комитет по библиография към ЮНЕСКО. Участва в създаването и редактирането на първия български литературен седмичник „Развигор“ (1921-1924), както и сътрудничи на други периодични издания като „Подслон“ (1934-1943), в. „Мир“ и др. Организира и редактира сп. „Българска книга“ на издателство „Т. Ф. Чипев“ (1930). Разработва библиографски справочници, редактира съчиненията на Елин Пелин, Христо Смирненски и Александър Балабанов. Намесва се в спасяването на непубликуваните ръкописи на Яна Язова. Взема активно участие в разработването и подготовката на анотираните библиографски справочници „Репертоар на българския периодичен печат 1844–1944“ и „Български книги 1878–1944“. Автор на книгите „Книги. Библиотеки. Библиография“ (1941), „Живот с книги (1942-1972)” (1973), „Книга и литература. Студии, статии 1923-1980 и малко спомени“ (1981) и др. Баща е на световноизвестния литературовед, философ и културолог проф. Цветан Тодоров и на изтъкнатия физик акад. Иван Тодоров. Умира в София на 27 май 1993 г.