Големият български възрожденски просветен деец и книжовник Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в Габрово. След като баща му умира през 1800 г. заминава за Москва заедно с по-големите си братя, които се занимават с търговия и поемат грижата за него. По това време той се изявява като елинофил, като ходи и на частни уроци по гръцки. Завършва гимназията в Брашов и учи медицина във Виена (1807-1809). През 1808 г. семейството се установява в Одеса, където откриват фабрика за спиртни напитки.

В края на двадесетте години се отказва от търговска дейност по здравословни причини. Преломният момент за него настъпва през 1831 г., когато се запознава с труда на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Това предизвиква интереса му към корените му и у него се заражда желанието за просветно и културно издигане на българския народ. По това време подготвя, но не успява да издаде сборника „Български песни“, а през 1832 г. заедно с Николай Палаузов откриват в Одеса книга за дарения.

През 1835 г. открива в Габрово първото взаимно училище, в което обучението се осъществява изцяло на български език (от 1889 г. то получава името с което е известно и до днес – Априловска гимназия), като първият учител в него е самият Неофит Рилски. Заедно със своя близък съмишленик Николай Палаузов даряват множество книги на училището, които са в основата на създаването на първата българска библиотека през 1840 г.

През годините той насърчава още създаването на много модерни български училища, снабдяването им с необходимите консумативи и пособия, както и участва в подготовката на квалифицирани учители. През цялото това време застъпва идеята преподаването да се осъществява на новобългарски, а не църковно-славянски или гръцки език. Издава и няколко книги, свързани с възрожденското училищно дело – „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842) и „Мисли за сегашното българско учение“ (1847).

Васил Априлов умира от измъчвалата го дълги години туберкулоза на 2 октомври 1847 г. в Галац на връщане в Одеса след посещение в Габрово. Завещава значително състояние на габровската община за построяването на нова сграда на изграденото от него училище. По този начин през 1872 г. то прераства в Първа пълна гимназия. Погребан е в Галац, а през 1897 г. останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училището е открит и негов паметник.