Големият полски писател Хенрик Сенкевич е роден на 5 май 1846 г. в село Вола Окшеска в Източна Полша в семейство от обеднялата шляхта. Завършва гимназия във Варшава, а по-късно започва да учи медицина и след това право в университета, но през 1871 г. напуска университета, без да положи изпити.
Започва да печата още от 1869 г., като публикува рецензия за театрално представление. Междувременно дълги години работи като журналист и фейлетонист в различни издания от столичния печат. Собственик на в. „Нива“ (1874-1875) и редактор на в. „Слово“ (1882-1887). Кореспондент на в. „Газета полска“ в Съединените щати (1876-1878).
През осемдесетте години на XIX в. Сенкевич се радва на най-голямата си литературна слава със своите знаменити исторически романи: трилогията „С огън и меч“ (1884), „Потоп“ (1886) и „Пан Володиовски“ (1888); „Quo vadis?“ (1896), „Кръстоносци“ (1900) и „На полето на славата“ (1906). Пише също така повести и разкази като „Напразно“ (1872), „Старият слуга“ (1875), „Скици с въглен“ (1877), „Янко музикантът“ (1878), „Писма от пътуването до Америка“ (1878), „Из дневник на познанския учител“ (1879), „За хляба“ (1880), „Пазачът на фара“ (1881), „Бартек победител“ (1882), „Ангел“ (1882), „Сахем“ (1889). Романът му за участието на поляците в наполеоновите войни „Легиони“ (1913-1914) остава незавършен. През 1912 г. излиза и детската повест „През пустини и джунгли“ (издадена в България под заглавието „Стас и Нели“). Носител на Нобелова награда за литература (1905) и почетен доктор на редица университети и научни академии.
Умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове, Швейцария, където се установява от началото на Първата световна война. Впоследствие, когато Полша става отново независима държава, през 1924 г. прахът му е пренесен във Варшава и бива положен в църквата „Св. Йоан Кръстител“.
