Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) е роден на 29 април 1926 г. в Ихтиман в семейството на юриста публицист Георги Николов – Свинтила. През 1945 г. завършва Италианската гимназия в София, а след това следва за кратко време медицина и режисура. През 1949 г. е изпратен първоначално в лагера „Богданов дол“, а после и в „Куциян“. Учи романска филология и завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1952).
Впоследствие работи като редактор във в. „Народна култура“ (1957–1959), изд. „Български художник“ (1960–1964), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964–1969), редактор във в. „София нюз“ (1969–1971), зам. главен редактор на в. „Софийска правда“ (1974–1977). Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на редица български и чужди вестници и списания. Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, като основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, народознанието и народопсихологията.
Превежда също така стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език – „Сонети“ (1956) на Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.
Умира на 13 януари 1998 г.
