Експозицията беше представена от д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека. На 28 табла, чрез снимки и паралелен текст на български и английски език, се разкрива живота на тази непреходна фигура от родната литература и култура от периода на следването му в Лайпциг до ролята му на директор на две от най-значимите културни институции в страната като Народния театър и Народната библиотека, както и дейността му като действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Отделено е специално внимание на неговите произведения – стихосбирките „Момини сълзи“ и „Епически песни“, цикъла от лирически миниатюри „Сън за щастие“, антологиите „На Острова на блажените“ и „Немски поети“. За своеобразен венец на творчеството си той приема незавършената си поема „Кървава песен“, върху която работи до сетния си дъх и за която шведският преводач и журналист Алфред Йенсен решава да предложи пред Нобеловия комитет кандидатурата му за награда. Разгледана е също така обемната му преводаческа дейност и участието му в именития литературен кръг „Мисъл“ заедно с неговите знаменити съвременници д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов.
Слово за поета и неговото творчество произнесе доц. Елка Трайкова от Института за литература, в което отбеляза допълнителни факти за отдадеността, с която Пенчо Славейков е ръководил и се е стремил да развива Народния театър. Тя изтъкна и участието му в мисията с проф. Васил Златарски за пренасянето на тленните останки на първия председател на Българското книжовно дружество проф. Марин Дринов и неговата лична библиотека от Русия в България. Според нейните думи Славейков сякаш вгражда собствения си живот в литературата като създава мечтания „Сън за щастие“, бленува „На Острова на блажените“, но същевременно ни напомня, че за да се съхраним като народ е необходимо също така да препрочитаме и своята „Кървава песен“.
Изложбата може да бъде разгледана до 13 май в галерия на открито „Кристал“.




