Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров Христов) е български поет-символист, художник и театрален критик. Роден е на 22 ноември 1883 г. в Сливен. През 1902 г. завършва Богословското училище в София и започва да работи като учител. Печата свои стихове в сп. „Художник“, като през 1906 г. става и негов съредактор заедно с Александър Балабанов и Симеон Радев. През 1908 г. заминава за Петербург, за да учи живопис в частното училище на Леон Бакст и остава там до 1912 г. По време на престоя си излага свои картини, рисува декори и плакати, пише стихове и изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. След като се завръща в България, взема участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, където бива ранен и награден с орден за храброст. В периода 1913-1917 г. преподава рисуване в Асеновград. По същото време представя свои картини, илюстрира книги, включва се в различни художествени дружества и превежда художествена литература от френски език. От 1923 до 1924 г. е драматург и артистичен секретар на Народния театър. Библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925), председател на дружество „Родно изкуство“ (1927) и пръв председател на Съюза на дружествата на художниците (дн. Съюз на българските художници) (1931). През 1935 г. е назначен за главен уредник на Радио София и началник на радиоразпръскването в България, като остава на този пост до смъртта си на 5 март 1943 г.  

Добри Войников е роден на 10 ноември 1833 г. в Шумен. През 1858 г. завършва френския колеж в Цариград и по-късно започва да работи като учител. В периода 1858-1864 г., докато учителства в родния си град, взема участие и в църковната борба на българите. По същото време въвежда в учебната програма предмети като „българска история“ и „нотно пеене“, пише няколко учебника по българска история, граматика и словесност и издава една христоматия. След като бива принуден да емигрира заради антигръцката си позиция по църковния въпрос, се установява първо в Браила (1864-1870), а после и в Гюргево (1871-1873), където също работи като учител. Издава „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874). През 1865 г. в Браила създава любителска театрална трупа с оркестър, като пише драми и комедии и музика към тях – „Райна княгиня“, „Покръщението на Преславский двор“, „Възцаряването на Крума Страшний“. Счита се за основоположник на българския театър и негов първи режисьор. От 1867 до 1870 г. издава в. „Дунавска зора“. През 1869 г. е сред учредителите на Българското книжовно дружество, което впоследствие прераства в Българска академия на науките. През 1871 г. пише най-известното си произведение сатиричната пиеса „Криворазбраната цивилизация“, в която осмива начина на възприемане на чуждестранните маниери от някои кръгове от българското общество. През 1874 г. се завръща в родния си град Шумен. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е управител на сиропиталище в Търново, където се разболява от тиф и умира на 27 март 1878 г.