Александър Сергеевич Пушкин е един от най-известните руски поети и писатели. Роден е на 6 юни 1799 г. в дворянско семейство в Москва. През 1811 г. постъпва в Императорския лицей в Царско село. По това време започва да пише поезия, като през 1814 г. публикува и първото си стихотворение. Става член на дружеството „Арзамас“, което се застъпва за модернизация на руската литература. След като завършва образованието си през е назначен за чиновник в Колегията по външните работи в Санкт Петербург. През 1819 г. става член на литературно-театралното дружество „Зелена лампа“, което е свързано с декабристите. На следващата година излиза поемата му „ Руслан и Людмила“, която е приета със смесени реакции от критиката. Междувременно заради епиграми, насочени срещу първия министър граф Алексей Аракчеев, архимандрит Фотий Спаски и дори самия император Александър I е принуден от властите да се премести в Кишинев. По пътя обаче се разболява и се налага да замине на лечение в Крим, където впоследствие намира вдъхновение за сюжетите на някои от най-известните си романтически поеми като „Кавказки пленник“ и „Бахчисарайски фонтан“. През 1822 г. публикува поемата „Кавказки пленник“, която вече му донася голяма слава. През 1823 г., вече в Кишинев, започва да пише прочутия си роман в стихове „Евгений Онегин“. През 1824 г. е уволнен и за кратко е заточен в семейното имение Михайловское, където пише историческата драма „Борис Годунов“. През 1826 г., когато на руския трон се възкачва новият император Николай I, Пушкин е помилван и му е разрешено да се върне обратно в столицата, а творбите му няма да бъдат цензурирани. През 1831 г. се жени за известната московска красавица Наталия Гончарова. През 1833 г. е избран за член на Руската академия и започва да издава списание „Съвременник“. Бурният живот на Пушкин завършва след фатален дуел с младия французин Жорж Дантес, който според разпространяваните слухове имал връзка със съпругата му. По време на въпросния дуел и двамата са ранени, но Дантес успява да се възстанови. Пушкин обаче бива прострелян по случайност смъртоносно в корема и умира два дни по-късно на 10 февруари 1837 г.  

Проф. д-р Петър Ников Попов (познат повече като Петър Ников) е български историк-медиевист. Роден е в Бургас на 19 май 1884 г., тогава в рамките на провинция Източна Румелия. Син е на общественика Нико Попов,  който е първият кмет на града. В периода 1904-1912 г. следва история и византология в Мюнхен и Виена, като в края на обучението си става доктор по философия на Виенския университет. От 1915 до 1920 г. работи като гимназиален учител във Варна. От 1920 г. е редовен доцент по история в Софийския университет, а от 1923 г. става извънреден професор. От 1935 г. е редовен професор и завежда Катедрата по българска история. В периодите 1931-1932 и 1937-1938 г. е декан на Историко-филологическия факултет на университета. Председател на Българското историческо дружество (1935-1938). От 1923 г. е дописен, а от 1937 г. и действителен член на БАН. От 1937 до 1938 г. е секретар на Историко-филологическия клон. От 1933 г. е член на Българския археологически институт. Умира на 15 ноември 1938 г. в София.