Отбелязва се в неделята след Лазаровден. В народния календар празникът се нарича още Цветоносна неделя, Връбница или Куклин ден. На този ден се празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим. На Цветница се извършва важен ритуал за момите-лазарки – т.нар. кумичене. Девойките се събират и потеглят заедно към реката. Тя е задължителен елемент в обреда и лазарките трябва да стигнат до нея независимо колко далеч e. За кумиченето всяка една от тях приготвя специален обреден хляб, който в различните краища на страната се нарича кукла, кравай или колак. Девойките носят хляба си увит в чиста кърпа и с песен се отправят към реката. Там избират място с по-спокойно течение, изрязват тънка коричка от хляба и я пускат във водата. Момата, чиято коричка излезе начело, бива провъзгласявана от останалите за кумица (кръстница) на лазарките. На някои места кумиченето се извършва с върбови венци и доста по-рядко с ладийки от папур. След като кумицата е определена, лазарките могат да празнуват, тъй като се смята, че вече са защитени от страшния змей, който преди това е можел да долети от небето и да отвлече някоя от тях. В знак на уважение към кумицата останалите девойки говеят, т.е. не разговорят с нея до Великден. След приключването на обреда край реката всички се завръщат, предвождани от кумицата. В нейния дом момите са гощавани от семейството ѝ – на двора (ако времето е слънчево) или вътре в къщата (ако вали дъжд). На трапезата всички ядат попара, приготвена от обредните хлябове, а накрая играят специално хоро и изпълняват обредни песни. Ритуалът завършва с песни, посветени на всички девойки, които са били кумици, и на техните възлюбени, насядали във втори кръг около тях. Можете да се запознаете с множество интересни детайли на обреда, както и с автентични текстове на песни в „Народна вѣра и религиозни народни обичаи“, с. 399–403, от Дигиталната ни колекция „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“: https://bit.ly/3bb1bGt.  

Отбелязва се в събота преди Цветница в седмицата преди Великден. В народния календар е известен още като Лазарница или Лазарова събота. Празнува се в чест на нивите, пасищата и гората, тъй като св. Лазар е повелител на горите и шумаците, който със своята балтия разчиства земята, за да могат хората да посеят своите ниви. Най-широко разпространеният и най-известен обичай в този ден безспорно e лазаруването. Основна роля в обреда заемат лазарките – девойки, които навлизат в моминска възраст. Вярва се, че ако една мома не лазарува, тя не може да се момее като останалите и следователно по-късно да се омъжи. Всяка девойка може да бъде лазарка само веднъж през живота си. На самия ден лазарките в обредно обекло поемат с песни рано сутринта след като са се събрали в дома на някоя от тях. На брой са не повече от 20 и не по-малко от 10 момичета. Ако са по-многобройни, те се разпределят по отделните махали, защото във всяка къща може да се лазарува само по веднъж. Две от девойките носят кошнички, в които събират белите яйца, които домакините им даряват, а други две влизат в мъжки роли като носят криваци – обичайно атрибут само на мъжете. Когато влязат в нечий двор, те издигат криваците, а останалите ги заобикалят в кръг. Четири от лазарките изпълняват ритуални танци, докато другите пеят лазарски песни. Те са изключително разнообразни и се отличават по места, но като цяло традицията навсякъде е да има песни, които са специално наречени за всеки отделен член на семейството (мома, момък, дете и др.), както и за всяка обществена позиция (учител, духовник, бей и др.). Лазарски песни се пеят дори и на случайно срещнат по пътя пътник. Тях младите девойки разучават от тези, които са били лазарки предишните години. В двора на всяка къща лазарките започват с песен, посветена на дома и домакинството, които също се различават според благосъстоянието и общественото положение на собствениците. Първо са пеели за стопанина на къщата, а след това за всички останали. Най-многобройни и разнообразни са песните за момата в дома. По съдържание те почти винаги са любовни. По тази причина има песни, посветени и на градината в къщата, която е била неразривно свързана с моминските вълнения на девойката, с нейните чувства и копнежи. На най-личната мома в цялото село се пее специална обредна песен, по време на която в танца се включват всички лазарки. В края на деня лазарките се разделят като се уговарят къде да се съберат за обредите на Цветница. Можете да се запознаете с множество интересни детайли и подробности за ритуалите, както и с текстове на изпълняваните песни в „Народна вѣра и религиозни народни обичаи“, с. 389–399, от Дигиталната ни колекция „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“: https://bit.ly/3bb1bGt.