Екипът на Централни библиотека на БАН ви пожелава светли великденски празници! Представяме ви „Слово на Вѫскрѫсеніе“ от „Недѣлни поученія за сѣкого православнаго христіанина“. Целия сборник можете да видите в дигиталната ни колекция „Възрожденски книги“: http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/413.      

Цялата седмица предшестваща големия християнски празник се нарича Страстна. Народът тачи особено Велика сряда, Велики четвъртък и Разпети петък. На Велика сряда не се върши никаква женска работа, а голямата подготовка за празника се извършва на Велики четвъртък. На този ден мъжете се занимават предимно с животните в двора, колата, кошовете или пък се грижат за дръвчетата в градината, докато жените боядисват яйцата и месят обредните хлябове. Великденските яйца се събират от първия ден на Страстната седмица. Най-тачени са снесените на Велики четвъртък преди обед и те се боядисват първи. Вярва се, че притежават целебна и магическа сила и затова единствено на този четвъртък е позволено да се взимат яйца от полозите. Първата задача на домакинята е да осигури достатъчно яйца за боядисване за дома. Важно е те да стигнат до Спасовден (40 дни след Великден), както и да се задели нужната бройка за всички гости или случайно минаващи пътници. Ритуалът с преброяването на яйцата завършва с пожеланието догодина техният брой да се удвои, т.е. домакинството да се умножи. След това стопанката ги почиства с лишия (вода с пепел) и ги поставя в котел със стипца и зелев сок. За подготвянето на боите се използват разнообразни материали като най-значима е червената: тя се добива от верзия (бразилово дърво), а преди това от кърмъз, риган или други цветни растения, които са брани на Еньовден; жълтото от орехови и ябълкови кори; зеленото от коприва. Яйцата се боядисват от най-старата жена в къщата, като по-младите не се допускат в стаята, а по-възрастните само ѝ помагат. Писаните яйце (т.нар. шарени перашки) са по-важни от останалите великденски яйца, защото за изработването им е необходимо повече време, усърдие и внимание. Затова те се украсяват само за семейството и за много скъпи или лични гости и са предназначени единствено за гледане. Яйцата се изписват преди или след боядисването като се използват различни техники: завиване в листа преди да се потопят в боята или оформяне на шарките с разтопен восък, писец и с малко ножче по черупката. Стопанката благославя всяко дете, мома и булка с първото червено яйце. С него се бае против уроки, отвръща се водата на заболелия добитък, по него се гадае, правят се и се развалят магии и с боята му се намазват лицата на децата за здраве. След това то се поставя пред иконата на мястото на миналогодишното яйце. Ако то се е запазило пълно значи и къщата ще бъде пълна, а ако е изкуфяло не се смята за добра поличба. Вечерта няколко яйца се отнасят в черквата и после отделят за „запойване“ (закопават ги в нивата или лозето с пожелание за плодородие). След боядисването на яйцата идва ред на обредните хлябове. На този ден се подновява (подмладява) и квасът в къщата, с който се замесва през цялата следваща година. Той се приготвя от лековити треви, които се оставят да вкиснат и да се вдигнат на топло място. Подготвените обредните хлябове са с разнообразни шарки и по различните краища на страната се наричат кравай, колак, боговица, плетеница, кукулник, яйченик или колач. По своята същност [...]