Loading...
Начало2026-10-30T13:13:53+02:00

Дигитални колекции

ЦБ на БАН представя пред широката публика дигитални колекции на свободен достъп.

 

Онлайн услуги

Онлайн каталог и достъп до външни онлайн ресурси

 

Издания

Издания на Централната библиотека и на БАН, съхранявани онлайн

Дигитална библиотека (Beta)

Уважаеми читатели, вече имате достъп до новата платформа за дигитализирано научно и културно-историческо наследство от фондовете на Централната библиотека на БАН – академични издания, периодичен печат, редки и ценни колекции.

Новини

120 години от рождението на Самюъл Бекет

Ирландският драматург, романист и поет Самюъл Бекет е роден на 13 април 1906 г. в Дъблин. Първоначално учи в католическо училище в родния си град, а после изучава английска и съвременна европейска литература, френски и италиански език в Тринити Колидж. За кратко е за кратко време лектор в École normale supérieure в Париж, където се запознава с Джеймс Джойс. През 1929 г. публикува първото си произведение – есето „Данте… Бруно… Вико… Джойс“ в сборник с критически статии за Джойс. Първият му роман „Мърфи“ излиза през 1938 г. Автор е още на романа „Молой“ (1951) и на сборниците „Разкази и текстове за нищо“ (1967) и „Обезселителят и други разкази“. Въпреки че родният му език е английски, повечето от следващите му творби са написани на френски, като и самият писател прекарва голяма част от живота си именно във Франция. Широко международно признание получава с пиесата си „В очакване на Годо“ (1952). Сред другите му известни пиеси са „Катастрофа“ (1982), „Краят на играта“ (1957), „О, щастливи дни“ (1960), „Последната лента на Крап“ (1958). Носител на Нобелова награда за литература (1969). Самюъл Бекет умира на 22 декември 1989 г. в Париж.      

май 13th, 2026|

Откриване на изложбата „160 години от рождението на Пенчо Славейков“

На 28 април беше официално открита изложбата „160 години от рождението на Пенчо Славейков“, подготвена от екип от Централна библиотека на БАН и организирана със съдействието на Национален литературен музей, Научен архив на БАН и Архив на Народен театър „Иван Вазов“. Експозицията беше представена от д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека. На 28 табла, чрез снимки и паралелен текст на български и английски език, се разкрива живота на тази непреходна фигура от родната литература и култура от периода на следването му в Лайпциг до ролята му на директор на две от най-значимите културни институции в страната като Народния театър и Народната библиотека, както и дейността му като действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Отделено е специално внимание на неговите произведения – стихосбирките „Момини сълзи“ и „Епически песни“, цикъла от лирически миниатюри „Сън за щастие“, антологиите „На Острова на блажените“ и „Немски поети“. За своеобразен венец на творчеството си той приема незавършената си поема „Кървава песен“, върху която работи до сетния си дъх и за която шведският преводач и журналист Алфред Йенсен решава да предложи пред Нобеловия комитет кандидатурата му за награда. Разгледана е също така обемната му преводаческа дейност и участието му в именития литературен кръг „Мисъл“ заедно с неговите знаменити съвременници д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Слово за поета и неговото творчество произнесе доц. Елка Трайкова от Института за литература, в което отбеляза допълнителни факти за отдадеността, с която Пенчо Славейков е ръководил и се е стремил да развива Народния театър. Тя изтъкна и участието му в мисията с проф. Васил Златарски за пренасянето на тленните останки на първия председател на Българското книжовно дружество проф. Марин Дринов и неговата лична библиотека от Русия в България. Според нейните думи Славейков сякаш вгражда собствения си живот в литературата като създава мечтания „Сън за щастие“, бленува „На Острова на блажените“, но същевременно ни напомня, че за да се съхраним като народ е необходимо също така да препрочитаме и своята „Кървава песен“. Изложбата може да бъде разгледана до 13 май в галерия на открито „Кристал“.

април 29th, 2026|

105 години от рождението на Борис Априлов

Борис Априлов (литературен псевдоним на Атанас Джавков) е български писател, хуморист и драматург. Роден е на 21 март 1921 г. в Малко Търново. Скоро след това семейството му се установява в Бургас, където по-късно той завършва гимназия. Още по това време започва да пише като публикува разкази, фейлетони и стихотворения в местни вестници. Междувременно е библиотекарски сътрудник, а по-късно и кореспондент на в. „Черноморски фронт“. Първото му отпечатано произведение е разказът „Песента на пустинята“ във в. „Морска заря“ през 1940 г. От 1947 г. до 1959 г. е редактор във в. „Стършел“. След проведено лично пътуване заедно със своята съпруга в Лондон и Западна Европа, което става повод за подозрения и обвинения в шпионаж от властта, губи своята работа и впоследствие изпитва трудности в намирането на държавна служба. Драматург и литературен редактор в Главна дирекция „Български циркове“ (1959-1963). В периода от 1963 до 1977 г. се издържа като писател на свободна практика. Пише различни по жанр произведения – хумористични разкази, очерци, фейлетони, сатирични повести, новели, пиеси, радиопиеси, сценарии за филми, литературна поредица за деца, романи, детски и телевизионни драми. Сътрудничи на литературния и хумористичен периодичен печат. Издава седем сборника с хумористични разкази със знака на библиотека „Стършел“. Сред по-известните му творби са „Морето е за всички“ (1963), „Пиратска романтика“ (1964), „Отбраната на Спарта“ (1982), „Четири новели“ (1984), „Часът на източния бриз“ (1986), „Далечно плаване“ (1988) и др. Автор е също така на редица произведенея за деца като например поредицата „Приключенията на Лиско“, сборници с приказки и др., както и на пиесите „Произшествие“ (1969), „Антракт“ (1979), „Дъждът“ (1985). Щатен драматург в Драматичния театър на Сливен (1977-1980). През 1991 г. се премества в Израел, където живее да смъртта си на 10 април 1995 г.    

април 25th, 2026|

 

Go to Top