В края на Страстната седмица отбелязваме големия християнски празник Великден. Според народния обичай на обяд всяка булка, придружена от своя съпруг или свекърва, отива на гости, за „да се поклони“ на своя кум, на родителите си, а някъде и на девера си. Тя е облечена в най-красивата си премяна (великденско рухо) и носи великденски колак с писани червени яйца, а съпругът или свекървата бъклица с вино (т.нар. поклон). Младоженците целуват ръка на домакините и също получават дарове от тях. На първия ден от празника те обядват при кума, на втория при родителите, а на третия при девера. На Великден приключва и ритуалът на кумиченето, първата част от който се извършва на Цветница. След като обядват заедно момите-лазарки участват в обичая люленки. Предвождани от своята кумица, те отиват при някое високо и клонесто дърво, на което завързват люлка в чест на самодивите и змейовете. Една по една девойките се люлеят на нея като първа e кумицата, докато останалите в редици наоколо пеят обредни песни за здраве. Разбира се, големият ден не може да мине без традиционните празнични хора, които се играят през целия ден на хоролището, съпроводени от песни. Всички се поздравяват с „Христос возкресе“, на коeто се отговоря с „Воистина возкресе“. Можете да се запознаете с други интересни Великденски обичаи, традиции и песни в „Народна вѣра и религиозни народни обичаи“, с. 429–434, от дигиталната ни колекция „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“: https://bit.ly/3bb1bGt. Екипът на Централна библиотека на БАН ви пожелава светли Великденски празници!