Еразъм Ротердамски е виден нидерландски мислител, философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на религиозните борби между римокатолицизма и зараждащото се протестантство. Роден е на 28 октомври 1466 г. в Ротердам. Получава много добро образование и изучава латински и старогръцки език. През 1488 г. постъпва в манастир, а през 1492 г. е ръкоположен за свещеник. През 1495 – 1499 г. учи в един от тогавашните центрове на схоластиката в теологическия факултет на Парижкия университет. През различни периоди от живота си живее и работи още във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. В Лондон завързва близки приятелски отношения с Томас Мор и през 1515 г. е назначен за кралски съветник. Няколко години е професор по старогръцки език в университета в Кембридж. Еразъм Ротердамски е автор на многобройни съчинения в различни области – педагогика, теология, етика, филология, притчи, диалози. Важна част е епистоларното му творчество, като именно в писмата му са разкрити и много от възгледите му. Най-известното му произведение е сатирата „Възхвала на глупостта“, която е написана под формата на писмо до Томас Мор. Отпечатана е за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че приживе е преиздавана 40 пъти. Умира на 12 юли 1536 г. в Базел, Швейцария.

Фьодор Михайлович Достоевски се нарежда сред най-известните руски писатели и публицисти и често е определян като като един от най-значимите психолози в световната литература. Роден е през 1821 г. в Москва. Той е второто от седемте деца в семейството на лекар в болница за бедни. Научава се да чете и пише още на 4-годишна възраст, а по-късно родителите му го записват да учи във френски пансион и колеж в Москва. След смъртта на майка му двамата с брат му Михаил са изпратени в Петербургското военно-инженерно училище. Когато умира баща му, бъдещият писател получава първия си силен пристъп на епилепсия, което засилва още повече неговата вглъбеност и затвореност. След като завършва образованието си, работи за кратко на държавна служба. По същото време се захваща с превод на художествена литература и започва да пише първия си роман „Бедни хора“, който излиза през 1846 г. Достоевски е приет в елитните литературни кръгове, но пред тях предпочита събранията на кръжока на революционера Михаил Петрашевски – борец срещу царската власт и за освобождаване на крепостните селяни в Русия. През 1849 г., след доклад от шпионин пред Министерството на външните работи, заедно с други членове на кръга е арестуван и осъден на смърт. В последния момент предвидената екзекуция е заменена с 4 години каторга. След освобождението си първоначално е зачислен в едни граничен батальон в Семипалатинск. Съвместно с брат си Михаил издава революционното сп. „Време“, което по-късно бива преименувано на „Епоха“. През годините често често има финансови затруднения, често породени и от зависимостта му от хазарта. В последните години от живота си става почетен член на Руската академия на науките. Творчеството му включва романи, новели, разкази, есета и преводи. Най-голяма популярност му носи т. нар. „петокнижие“: романите „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“, „Юноша“ и „Братя Карамазови“. Заедно с Лев Толстой е смятан за един от най-великите романисти от Златния век на руската литература. Умира през 1881 г. в Санкт Петербург.