Loading...
Начало2024-02-06T16:19:12+02:00

Дигитални колекции

ЦБ на БАН представя пред широката публика дигитални колекции на свободен достъп.

Онлайн услуги

Онлайн каталог и достъп до външни онлайн ресурси

Издания

Издания на Централната библиотека и на БАН, съхранявани онлайн

 

190 години от рождението на Добри Войников

Добри Войников е роден на 10 ноември 1833 г. в Шумен. През 1858 г. завършва френския колеж в Цариград и по-късно започва да работи като учител. В периода 1858-1864 г., докато учителства в родния си град, взема участие и в църковната борба на българите. По същото време въвежда в учебната програма предмети като „българска история“ и „нотно пеене“, пише няколко учебника по българска история, граматика и словесност и издава една христоматия. След като бива принуден да емигрира заради антигръцката си позиция по църковния въпрос, се установява първо в Браила (1864-1870), а после и в Гюргево (1871-1873), където също работи като учител. Издава „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874). През 1865 г. в Браила създава любителска театрална трупа с оркестър, като пише драми и комедии и музика към тях – „Райна княгиня“, „Покръщението на Преславский двор“, „Възцаряването на Крума Страшний“. Счита се за основоположник на българския театър и негов първи режисьор. От 1867 до 1870 г. издава в. „Дунавска зора“. През 1869 г. е сред учредителите на Българското книжовно дружество, което впоследствие прераства в Българска академия на науките. През 1871 г. пише най-известното си произведение сатиричната пиеса „Криворазбраната цивилизация“, в която осмива начина на възприемане на чуждестранните маниери от някои кръгове от българското общество. През 1874 г. се завръща в родния си град Шумен. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е управител на сиропиталище в Търново, където се разболява от тиф и умира на 27 март 1878 г.    

ноември 20th, 2023|

Възпоминателна среща и документална изложба за Кръстина Гечева

На 14 ноември отбелязахме 96 години от рождението на Кръстина (Тити) Гечева – виден библиограф, редактор и преводач. По този повод онлайн платформата „Стефан Гечев“, Българо-гръцкото културно сдружение „Аристотел – културен мост“ и Централната библиотека на БАН организираха възпоменателна вечер с документална изложба в нейна чест, която се проведе в читалня „Акад. Стефан Панаретов“. Събитието беше открито от д-р Силвия Найденова, директор на библиотеката, която представи детайли от професионалния път на Тити Гечева. За нея и съпруга ѝ – поета, драматург, преводач, литературен критик и дипломат – Стефан Гечев говориха техният племенник Стефан Артамонцев, създател на културната платформа „Стефан Гечев“, проф. Анисава Милтенова, Янис Лиолиос, председател на Българо-гръцкото културно сдружение „Аристотел – културен мост“, и Дионисия Нерологу, секретар на сдружението. Сред присъстващите бяха проф. Светлана Стойчева, проф. Анна Влаевска (Рим), доц. Катя Михайлова, доц. Николета Пътова, Румяна Пашалийска, Ани Кирилова, Кета Мирчева, Нелма Вълчева, Румяна Радева, Паулиана Новакова, много колеги, приятели и роднини, които разказаха свои спомени за работата и взаимоотношенията си с Тити Гечева. В края на вечерта беше прочетен спомен за нея от дългогодишната ни колега Василка Тодоринова, понастоящем началник отдел „Комплектуване“ в Allen County Public Library на гр. Форт Уейн (Индиана, САЩ). Бяха прожектирани и видео материали, посветени на Кръстина Гечева и нейния живот. Гостите имаха възможност да разгледат специално подготвената изложба от книги на Кръстина Гечева, Стефан Гечев и Алберт Гечев (литературен критик, баща на Стефан Гечев), съхранявани във фонда на ЦБ – БАН, както и оригинални снимки от семейния архив. Кръстина Гечева е преводач, редактор и библиограф от школата на акад. Никола Михов и проф. Тодор Боров, автор на редица емблематични монографии в областта на биобиблиографията и тематичната библиография. Благодарение на нея е увековечено наследството на личности като Йордан Иванов, Михаил Арнаудов и Иван Шишманов. Кръстина Гечева остави на специалистите система от принципи, на които да се основава специализираният библиографски труд. Изданията с нейното име и до днес са в много отношения ненадминати по научна стойност и остават настолни книги за всяко ново поколение учени и изследователи. Stefan Gechev

ноември 15th, 2023|

Командировка на специалисти от Централна библиотека в Истанбул

В периода 6-11 ноември наши колеги бяха командировани в Истанбул, във връзка с подписаното споразумение между Централна библиотека на БАН и Настоятелството на Българската екзархия за обработка и интегриране на богатото книжовно наследство, съхранявано от общността на Цариградските българи в Истанбул, в библиотечно-информационната система Aleph 500. На 8 ноември библиотечните специалисти имаха възможност да представят своята работа и възможностите, които предлага електронният каталог на библиотеката, на Вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел и министъра на културата Кръстю Кръстев, зам.-министъра на културата Амелия Гешева, Димитър Йотеф, председател на Настоятелството на Българската екзархия, които посетиха през този период Българската желязна църква „Св. Стефан“ в Истанбул по повод 125 години от освещаването на храма. В метоха, една от знаковите сгради на Българското възраждане, намиращ се срещу църквата „Свети Стефан“, където се съхраняват ценни документи и реликви, свързани с живота и дейността на цариградските българи през годините, колегите ни се срещнаха и дариха книги на Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“.

ноември 10th, 2023|

Go to Top