Loading...
Начало2024-06-05T09:39:23+02:00

Дигитални колекции

ЦБ на БАН представя пред широката публика дигитални колекции на свободен достъп.

Онлайн услуги

Онлайн каталог и достъп до външни онлайн ресурси

Издания

Издания на Централната библиотека и на БАН, съхранявани онлайн

 

300 години от рождението на Имануел Кант

Имануел Кант е немски учен и философ, който поставя началото на немския класически идеализъм. Роден е на 22 април 1724 г. в скромно занаятчийско семейство в Кьонигсберг, Прусия (дн. Калининград, Русия). Израства в силно набожна среда и впоследствие учи в училище, където религиозното образование е по-силно застъпено за сметка на естествените науки. Прекарва целия си съзнателен живот в родния град. През 1740 г. постъпва в Кьонигсбергския университет, където учи философия, физика и математика. През 1755 г. защитава дисертация, за която получава научна степен и започва да води лекции в университета. От 1766 до 1772 г. е помощник-библиотекар на Кралската дворцова библиотека. През 1770 г. става щатен професор по логика и метафизика. През 1781 г. издава главната си творба – „Критика на чистия разум“ (Kritik der reinen Vernunft). Сред другите му известни произведения са „Основоположения на метафизиката на нравите“ (1785), „Критика на практическия разум“ (1788), „Критика на способността за съждение“ (1790), „Религията само в границите на разума“ (1793), „Към вечния мир. Философски скици“ (1793), „Метафизика на нравите“ (1797) и др. Кант умира на 12 февруари 1804 г.    

април 22nd, 2024|

145 години от рождението на Стефан Л. Костов

Стефан Лазаров Костов е български драматург и етнограф. Роден е на 30 март 1879 г. в София. През 1903 г. завършва славянска филология във Висшето училище в София, а след  това работи като учител. През 1906 г. продължава образованието си във Виена и Германия. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. и директор на Народния етнографски музей в София. Като етнограф към Първа българска армия през Първата световна война прави проучвания в района на Вардарска Македония. Член (1923) и председател (1926) на Артистичния съвет на Народния театър. През 1927 г. за няколко месеца е също негов директор. От 1929 г. става дописен член на БАН. Член и подпредседател на Македонския научен институт. Считан е за един от най-добрите български комедиографи във времето между двете световни войни. Започва да пише като публикува къси разкази и фейлетони в началото на века. Сътрудник на в. „Пряпорец“, „Нови дни“, „Весел Българан“, „Вечерна поща“, „Зора“, „Свбодна реч“, „Развигор“ и др, Първата му пиеса „Мъжемразка“ (1914) предизвиква сериозни вълнения в културните среди след премиерата си в Народния театър. Автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, като сред тях се открояват „Златната мина“ (1925), „Големанов“ (1928) и „Вражалец“ (1933), които продължават да се играят и до днес. Превежда чуждестранни пиеси от немски и френски език. Междувременно през 1921 г. заедно с етнографа Антон В. Стоилов започва да издава  сп. „Известия на Народния етнографски музей“. Автор е на поредица научни статии и студии в областта на етнологията като например „Изображенията на св. Георги в българския народен накит“ (1912), „Македонските уброси и сокаи“ (1925), „Старите къщи в Банско“ (1926), „Белодрешковци в Северозападна България“ (1932) и др. Умира в София на 27 септември 1939 г.  

април 2nd, 2024|

215 години от рождението на Николай Гогол

Николай Гогол е руски писател и комедиограф от украински произход. Роден е като Николай Василиевич Яновский на 20 март 1809 г. в голямото семейство на дребен местен дворянин в с. Сорочинци край Полтава, Украйна. Завършва гимназия в Нежин и опитва да пише още като ученик. Баща му, който също е бил доста образован човек с увлечения към литературата и театъра, умира когато Гогол е на 15 години. През 1828 г. се премества в Санкт Петербург с идеята да стане актьор, но скоро му се налага да се откаже тъй като е доста срамежлив за сцената. Тогава решава да опита възможностите си като писател. Сътрудничи на алманасите „Отечественные записки”, „Северные цветы” и „Литературная газета”. През 1829 г. под псевдонима В. Алов издава първата си творба, която обаче не е приета добре от читателите и критиката. Същата година постъпва на работа като чиновник в имперската администрация, но продължава да пише. Постига успех и популярност едва през 1831 г., когато излиза първата част на цикъла „Вечери в селцето край Диканка“. През 1834 г. чете курс по обща история в Петербургския университет. През 1835 г. написва повестта „Тарас Булба“, която се появява в сборника „Миргород“, както и известната си пиеса „Ревизор“. След поставянето й за първи път на сцена на следващата година и предизвиканото възмущение сред реакционните кръгове, решава да замине в чужбина. Прекарва близо десетилетие предимно зад граница, като живее в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия и Италия. През този период излизат от печат поемата „Мъртви души“, повестта „Шинел“ и комедията „Женитба“. Завръща се отново окончателно в Русия през 1848 г. след поклонничество на Гроба Господен и започва да работи над планирания втори том на „Мъртви души“. През тези последни години от живота му обаче се засилват все повече болезнено религиозното му състояние и мрачните и депресивни състояния, които често го обземали. През февруари 1852 г. сам изгаря новата редакция на своето произведение. Умира няколко дни по-късно, на 21 февруари, от изтощение на силите в Москва. Погребан е в гробището на Свято-Данииловия манастир, а през 1931 г. прахът му е пренесен в гробището на Новодевическия манастир.  

март 20th, 2024|

Go to Top