Loading...
Начало2024-02-06T16:19:12+02:00

Дигитални колекции

ЦБ на БАН представя пред широката публика дигитални колекции на свободен достъп.

Онлайн услуги

Онлайн каталог и достъп до външни онлайн ресурси

Издания

Издания на Централната библиотека и на БАН, съхранявани онлайн

 

145 години от рождението на проф. Александър Балабанов

Известният български литературен историк, критик, преводач и публицист проф. Александър Балабанов е роден на 18 януари 1879 г. в гр. Щип, който тогава се е намирал в пределите на Османската империя. Първоначално учи в българската гимназия в Солун, а по-късно в София. Заминава за Лайпциг със стипендия от Министерството на народното просвещение, където през 1904 г. завършва класическа филология. След като се завръща в България работи като учител в Първа мъжка гимназия в София и драматург на Народния театър. Частен (1909) и редовен доцент (1912) в Катедрата по сравнителна литературна история в Софийския университет. Извънреден (1917) и редовен професор (1921) в Катедрата по класическа филология. Основател на катедра „Класическа филология“ в Софийския университет (1921) и неин титуляр до септември 1944 г. Научните му интереси са в областта на античната култура. Автор е на първото българско изследване на старогръцката и римската литература „История на класическата литература“ (1914). Сред другите му значими книги се нареждат „Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период“ (1911), „Любов и поезия“ (1939) и др. Eдин от най-големите радетели за запазването на чистотата на българския език и автор на множество статии, театрални рецензии, коментари по езикови въпроси и литературноисторически студии. Първите си преводи прави и отпечатва в сп. „Български преглед“ още докато е ученик. Превежда от старогръцки и латински произведения на Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Езоп, Сафо, Платон и др. През годините взема активно участие в списването на различни периодични издания: основател и редактор на сп. „Художник“ (1905-1907) и на първия български литературен вестник седмичника „Развигор“ (1921 – 1927, 1937), част от редакторския екип на неофициалния орган на Демократическата партия в. „Време“, създател на списанието за класическа литература „Прометей“ (1937). Освен това той е сред организаторите на Ботевите чествания на връх Вола, инициатор за построяването на Студентския дом на културата в София, създател на творческото студентско дружество „Бяло море“ и дългогодишен председател на българския ПЕН-клуб. През 1914 г. е удостоен със Специална награда на БАН (1914). За преводаческите си заслуги е награден във Ваймар с Гьоте медал (1932). Лауреат на Димитровска награда (1951) и Заслужил деятел на културата (1953). Проф. Александър Балабанов умира на 30 ноември 1955 г. в София.

януари 29th, 2024|

Представяне на книгата на д-р Тодор Тодоров „Елементална скулптура. Теория и практика“

На 14 декември в читалнята на Централна библиотека на БАН се състоя представянето на книгата на д-р Тодор Тодоров „Елементална скулптура. Теория и практика“. Проявата е част от инициативите в програмата на „София хартиен арт фест“, който се организира за поредна година от Фондация „Аматерас“ с подкрепата на Министерството на културата. Събитието беше открито от г-жа Даниела Тодорова от Фондация „Аматерас“, която благодари на библиотеката за оказаното съдействие. След нея проф. д-р на изкуствознанието Чавдар Попов представи подробно автора, неговия творчески път и процеса по написването на книгата. Самият д-р Тодор Тодоров разказа на гостите повече за течението елементална скулптура и своята работа в тази област, като направи презентация както на свои произведения (някои вече реализирани и наградени, а други все още макети), така и на творби на някои известни международни скулптури. В края на вечерта д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека, поздрави автора, който официално дари българското издание на книгата си на библиотеката. Тодор Тодоров е сред ярките имена в българската скулптура, познат както с монументалните си творби в паркова и градска среда, така и с изложби от кавалетна скулптура у нас и чужбина. Има няколко съвместни проекта със скулптори от други държави. Носител на множество награди, организира и участва в самостоятелни и групови изложби и симпозиуми в страната и чужбина. Творбите му са притежание на частни колекции, музеи и големи световни компании. Член е на СБХ и редица международни професионални организации.

декември 15th, 2023|

140 години от рождението на Сирак Скитник

Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров Христов) е български поет-символист, художник и театрален критик. Роден е на 22 ноември 1883 г. в Сливен. През 1902 г. завършва Богословското училище в София и започва да работи като учител. Печата свои стихове в сп. „Художник“, като през 1906 г. става и негов съредактор заедно с Александър Балабанов и Симеон Радев. През 1908 г. заминава за Петербург, за да учи живопис в частното училище на Леон Бакст и остава там до 1912 г. По време на престоя си излага свои картини, рисува декори и плакати, пише стихове и изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. След като се завръща в България, взема участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, където бива ранен и награден с орден за храброст. В периода 1913-1917 г. преподава рисуване в Асеновград. По същото време представя свои картини, илюстрира книги, включва се в различни художествени дружества и превежда художествена литература от френски език. От 1923 до 1924 г. е драматург и артистичен секретар на Народния театър. Библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925), председател на дружество „Родно изкуство“ (1927) и пръв председател на Съюза на дружествата на художниците (дн. Съюз на българските художници) (1931). През 1935 г. е назначен за главен уредник на Радио София и началник на радиоразпръскването в България, като остава на този пост до смъртта си на 5 март 1943 г.  

ноември 22nd, 2023|

Go to Top