225 години от рождението на Оноре дьо Балзак
Оноре дьо Балзак e един от най-известните френски писатели. Роден е на 20 май 1799 г. в град Тур. Съгласно традициите от онова време, е отгледан от дойка, а когато е на 8 години е изпратен да учи в интернат. През 1814 г. семейството се премества да живее в Париж. След като завършва училище, Балзак се записва да следва право в Сорбоната, като междувременно посещава и лекциите във философско-психологическия факултет. Известно време работи като адвокат, но през 1819 г. решава да се посвети на писателска дейност. Първите години не постига никакъв сериозен успех. Злощастно завършва и основаната от него по това време издателска компания. Така, заради натрупаните големи дългове, до края на дните си остава длъжник на майка си, която е финансирала тези негови начинания. Постепенно усилията му започват да дават резултат и той успява да си спечели име на добър писател. През тридесетте години на 19 век решава да обедини по-старите свои романи, които илюстрират развитието на френското общество от епохата на Великата френска революция до края на Юлската монархия, в така наречената „Човешка комедия“. Целият цикъл се състои от 95 завършени и 48 незавършени творби (романи, повести и разкази), като някои от най-известните от тях са „Йожени Гранде“ (1833), „Дядо Горио“ (1834-1835), „Херцогиня дьо Ланже“ (1834), „Братовчедката Бет“ (1846), „Шагреновата кожа“ (1831), „Сезар Бирото“ (1837), „Възход и падение на куртизанките“ (1838-1847), „Изгубени илюзии“ (1837-1843) и др. През 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион. Балзак умира в Париж на 18 август 1850 г. Погребан е в гробището Пер Лашез, като надгробно слово държи Виктор Юго.
140 години от рождението на проф. д-р Петър Ников Попов
Проф. д-р Петър Ников Попов (познат повече като Петър Ников) е български историк-медиевист. Роден е в Бургас на 19 май 1884 г., тогава в рамките на провинция Източна Румелия. Син е на общественика Нико Попов, който е първият кмет на града. В периода 1904-1912 г. следва история и византология в Мюнхен и Виена, като в края на обучението си става доктор по философия на Виенския университет. От 1915 до 1920 г. работи като гимназиален учител във Варна. От 1920 г. е редовен доцент по история в Софийския университет, а от 1923 г. става извънреден професор. От 1935 г. е редовен професор и завежда Катедрата по българска история. В периодите 1931-1932 и 1937-1938 г. е декан на Историко-филологическия факултет на университета. Председател на Българското историческо дружество (1935-1938). От 1923 г. е дописен, а от 1937 г. и действителен член на БАН. От 1937 до 1938 г. е секретар на Историко-филологическия клон. От 1933 г. е член на Българския археологически институт. Умира на 15 ноември 1938 г. в София.
Откриване на изложбата „Петър Берон. 200 години от издаването на „Рибния буквар“
На 20 май в Галерия на открито „Градска градина“ пред Народния театър в София беше открита изложбата „Петър Берон. 200 години от издаването на „Рибния буквар“. Тя е подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките и е включена в програмата за отбелязване на 155-годишнината от създаването на БАН, като за нейното изработване са използвани също и архивни документи от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и Научния архив на БАН. На откриването присъстваха служебният зам.-министър на образоването и науката акад. Николай Витанов и генералните директори на БТА и БНР Кирил Вълчев и Милен Митев. Изложбата беше открита от д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека, и акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките. Д-р Найденова изтъкна, че книгите, представени в изложбата, са притежание на библиотеката и са част от културно-историческото наследство на страната. Акад. Ревалски подчерта революционното значение на „Рибния буквар“ както за българите, така и за цялата световна педагогическа наука и мисъл. Той също така отбеляза, че годишнините от издаването на Буквара и от създаването на БАН, които отбелязваме през 2024 г., ще бъдат сред първите включени в календара под надслов „14 века България в Европа“, който е част от съвместната инициатива на трите обществени медии БНТ, БНР и БТА за предстоящото отбелязване на 1 350-годишнината от създаването на Първата българска държава. На постерите са представени първото издание на „Буквар с различни поучения“ от 1824 г., станал известен със заглавието „Рибен буквар“, което е притежание на Централната библиотека, както и другите негови известни издания преди Освобождението. Разгледани са Предисловието и отделните негови раздели, както и най-ранните отзиви за буквара. Специално внимание е отделено също на предшествениците и следовниците на тази уникална за българското учебно дело книга. Отбелязано е и първото голямо национално честване от нейното издаване 100 години по-рано. На последните табла е представен авторът Петър Берон като учен, просветен деец и дарител – един от най-образованите българи за онова време, който пръв обръща поглед към новото, европейското образование като главен залог за бързо и успешно развитие на зараждащото се новобългарско общество. Изложбата се състои от 14 табла, като освен на български e представена паралелно и на английски език, и може да бъде разгледана до 28 май.