Уважаеми читатели,
в периода от 15 януари до 14 февруари 2025 г. Министерството на образованието и науката осигурява пробен достъп до Scopus AI и SciVal (пълен пакет, включително новите модули Trends и Collaboration) за всички организации, висши училища и изследователски институции в рамките на консорциума.
Повече полезна информация за използването на Scopus AI и SciVal можете да получите на този линк: https://www.youtube.com/watch?v=xXR1somtCmA&t=1353s.
Scopus AI е интелигентен инструмент за търсене, базиран на генеративен изкуствен интелект, който предоставя бързи и реферирани обобщения. Позволява използване на естествен език за намиране на релевантни документи от над 7 000 издателя, като синтезира информация от резюмета и метаданни.
Основни възможности:
- Разширени обобщения;
- Концептуални карти;
- Идентификация на експерти.
Съответният бутон Scopus AI е добавен на началната страницата на базата данни. Повече информация можете да прочетете тук: Scopus AI
SciVal
SciVal е модулна платформа, която предоставя достъп до данни за изследователското представяне на над 24 000 институции от повече от 230 държави. Предлага общо шест модула за анализ на представяне, стратегии, тенденции и сътрудничество.
Повече информация можете да прочетете тук: SciVal
- SciVal Trends е модул за задълбочен анализ на развитието на научни изследвания, който предоставя възможност за оценка на всички аспекти на изследователските области.
- SciVal Collaboration е модул, който спомага за оценяването на вече съществуващите изследователски партньорства, както и за откриването на нови потенциални такива и нови възможности за сътрудничество.
120 години от рождението на Змей Горянин
Сетозар Акендиев Димитров, по-известен с творческия си псевдоним Змей Горянин, е български писател. Роден е на 11 януари 1905 г. в семейството на чиновник в Русе. След като завършва гимназия, първоначално работи в Общинското земеделско стопанство и печатница „Учител“ в родния си град. Редактор на в. „Русенски новини“ и сътрудник на Дома на изкуствата. От 1930 г. се премества със семейството си да живее в София, където постъпва на служба като счетоводител в Дирекцията за закупуване и износ на храни „Хранизнос“, а след това се издига до началник-отделение в Дирекцията на печата при Министерството на външните работи и изповеданията. В периода 1941-1943 г. на три пъти е мобилизиран като военен кореспондент. Обикаля Македония и Тракия и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа. Като резултат издава пътеписа „От Цариброд до Hеготин“ и негови стихове влизат в „Златна книга за Златна Добруджа“, издадена през 1940 г. под редакцията на Христо Цанков – Дерижан. Междувременно е назначен и за щатен драматург на Софийския областен театър. След уволнението си през 1942 г. за известно време е цензор в Дирекцията по печата. Поради тази причина в края на 1944 г. е изключен от Съюза на българските писатели и е арестуван, но по-късно е освободен за лечение заради заболяване. През април 1945 г. е осъден на една година затвор, а произведенията му са включени в Списъка на фашистката литература и са иззети от библиотеките. Прекарва девет месеца в Централния софийски затвор, като след излизането си оттам е изолиран от всякакви публични прояви. Печата под различни псевдоними в „Църковен вестник“ и сп. „Духовна пробуда“. Края на живота си прекарва в манастира „Седемте престола“ в Софийска област. След като умира на 25 август 1958 г., е погребан в двора на манастира. Започва да печата стихотворения още като ученик през двадесетте години в сп. „Светли зари“, „Ученическа мисъл“ и „Изгрев“. В периода 1921-1922 г. е също така и редактор на първото от тях. По-късно през годините публикува критични бележки, стихове, хумор и сатира в сп. „Хирепион“ и „Българска мисъл“, в. „Литературен глас“, „Светлоструй, „Зора“, „Време“, „Пладне“, „Земеделско знаме“ и др. През 1928 г. излиза и първата му книга „Аз и другият“, която представлява „своеобразен диалог“ с неговия съгражданин писателя Добри Немиров. Автор е над 50 произведения – романи (трилогията „Дунавът тече“, „Силата на робите“, „Утолена жажда“), повести („Звезда керванджийка“, „Кнез Иван Кулин“), разкази (сборника „Последният ден“), стихове, драми и произведения за деца („Лудориите на котарака Панчо“), като в по-голямата си част пише на историческа тематика. Превежда от руски и френски език.
135 години от рождението на Христо Ясенов
Христо Павлов Туджаров, по-известен под псевдонима Христо Ясенов, е български поет. Роден е в Етрополе на 24 декември 1889 г. Учи в Копривщенската гимназия и Търновската гимназия в Свищов. През 1907 г., след като завършва средното си образование във Враца, е приет в Държавното рисувално училище в София. Взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. След Солунското примирие от 1918 г. успява да избяга от пленническия лагер в с. Секулово, където е затворен като заложник. На следващата година завършва официално обучението си в Рисувалното училище и започва работа като учител по рисуване. Оттогава е и член на Българската комунистическа партия, като съвместно с Крум Кюлявков издава сп. „Червен смях“. През 1920 г. двамата са отстранени след партийно решение заради неодобрение на качеството на началните броеве. В края на 1922 г. се разболява от туберкулоза и затова прекарва няколко месеца в санаториума в с. Искрец. След края на Септемврийското въстание от 1923 г. става член на редакционната колегия на „Бюлетин на общия помощен комитет за подпомагане на пострадалите от фашизма“, от който излиза един-единствен брой. От края на годината е и сътрудник на военнотехническата комисия на партията. През пролетта на 1924 г. е интерниран в Благоевград, но благодарение на различни протестни материали на редици видни интелектуалци впоследствие е освободен. Арестуван е отново след извършения атентат в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. След това е преместен в дирекцията на полицията, а по-късно е обявен за безследно изчезнал. Започва да пише още от ученическите си години и публикува първите си стихотворения в ученически списания във Враца. През 1909 г. се среща с Антон Страшимиров, който му измисля псевдонима Ясенов и го привлича за сътрудник на сп. „Наш живот“ („Наблюдател“). През годините пише също така и в сп. „Смях“, „Звено“, „Везни“ и „Пламък“. През 1921 г. излиза от печат неговата единствена стихосбирка „Рицарски замък“.
135 години от рождението на Стоян Загорчинов
Стоян Загорчинов е български писател. Роден е на 3 декември 1889 г. в Пловдив. През 1908 г. завършва гимназия в София, а след това следва история в Софийския университет (1908-1910) и история на философията и филологията в Женева и Ньошател, Швейцария (1910-1912). През 1915 г. се дипломира с история и френска филология в София. Включва се като доброволец в Българската армия и участва във войните в периода 1912-1918 г. Работи като банков чиновник във Варна (1918-1919), учител по история в Морското машинно училище (1920-1925) и по френски във Военното училище в София (1925-1949). За първи път публикува свое произведение през 1912 г. във в. „България“. През годините сътрудничи още на списанията „Съвременна мисъл“, „Българска мисъл“, „Хиперион“, „Съдба“, „Изкуство и критика“, в. „Балкански преглед“ и др. Взема участие в редакцията на в. „Литературен фронт“ и сп. „Септември“. През 1926 г. излиза от печат историческата повест „Легенда за света София“. Другите му най-известните творби са трилогията „Ден последен – ден Господен“ („Отроци“, „Иноци“ и „Юнаци“) (1931-1934) и романът „Празник в Бояна“ (1950). Автор е още на едноактната драматическа игра „Първата сълза на Дон Жуан“ (1938), пиесите „Байрактарят“ (1950), „Майка“ (1964), „Горски пътник“, „Любов и подвиг“, „Пленникът от Мундрага“ (1965), сборника със статии, очерци и портрети „Бразди“ (1956), историческия роман „Ивайло“ (1962) и др. Носител на званието „Заслужил деятел на културата“ (1966). Умира на 31 януари 1969 г. в София.