Елин Пелин (творчески псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) e български писател, известен като „певец на българското село“. Роден е на 18 юли 1877 г. в с. Байлово, Софийска област. Образованието си получава в София, Златица, Панагюрище и Сливен. Първо учителства за кратко в родното си село, след което от 1899 г. се установява в София. През 1902 г. започва да издава месечното списание „Селска разговорка“. В периода 1902-1907 г. работи в Университетска библиотека, от 1910 до 1916 г. в хранилището на Народната библиотека в София, а от 1924 г. до пенсионирането си през 1944 г. е уредник на къщата-музей „Иван Вазов“. Писателят умира в София на 3 декември 1949 г. Започва да пише още в ученическите си години, като за първи път печата свои произведения през 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“. За първи път се подписва с творческия си псевдоним Елин Пелин през 1897 г., когато в сп. „Български преглед“ е отпечатано стихотворението му „Тихи тъги“. След като първоначално пише повече поезия, по-късно се насочва предимно към прозата. В литературата той остава със своите разкази и повести, посветени на българското село, бит и душевност. Сред най-известните му произведия се нареждат повестите „Гераците“, „Земя“, сборника с разкази „Под манастирската лоза“ и др. През 20-те и 30 –те години на XX в.писателят пише основно за деца, като именно през този период създава най-прочутите си и харесвани детски творби: романа „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“, неговото продължение „Ян Бибиян на луната“, „Трите баби“, „Дядовата ръкавичка“ и двуги сборници с приказки и стихове.    

Жан-Жак Русо е известен френски философ, педагог, писател и композитор. Роден е на 28 юни 1712 г. в протестанско семейство на потомствени часовникари в Женева, която по това време е град-държава. Майка му умира скоро след раждането му, като грижите за него последователно поемат баща му и чичо му. Когато е на 16 години, заминава за Франция, където приема католицизма. По това време работи като секретар, слуга и възпитател, изучава музика и прави опити да композира. След запознанството си с френския философ Дени Дидро започва да проявява интерес към философията и писането. От 1742 до 1756 г. живее в Париж и участва със статии в написването на многотомната  „Енциклопедия или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (1751-1780). Междувременно продължава да се интересува от музика, като пише либретото на операта „Севилският гадател“, която е представена през 1752 г. пред крал Луи XV. Изпълнението постига голям успех, но впоследствие Русо отказва да се яви на предвидената аудиенция с владетеля, което му носи прозвището „човекът, отказал кралска пенсия“. През годините отказва доста грубо и рязко още и други изгодни предложения, което обижда хората и му създава проблеми. При 1754 г. Русо се завръща към калвинизма и така си връща женевско гражданство, но не се премества обратно в родния си град заради конфликта си с живеещия наблизо Волтер. Връща се в Париж, където започва работа над втория си мащабен труд „Разсъждение върху произхода на неравенството“(1755). През следващите години се появяват и другите му бележити съчинения: „Жули или новата Елоиза“ (1761), „За обществения договор“ (1762), „Емил или за възпитанието“(1762), които пораждат силен обществен отзвук. По това време пише в своя защита и автобиобиграфичните си книги „Изповеди“(1765-1769), които са публикувани посмъртно през 1782 г. От 1766 г. прекарва пет години в Англия по покана на шотландския философ Дейвид Хюм. След като двамата се скарват, Русо се завръща във Франция под фалшиво име. По-късно получава разрешение да остане в Париж, където живее до смъртта си. Умира от инсулт в Ерменонвил, близо до Париж, на 2 юли 1778 г. През 1794 г. останките му са преместени в Пантеона.