ММихаил Лермонтов е известен руски поет и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература. Роден е на 15 октомври 1814 г. в дворянско семейство в Москва. Родът му по бащина линия произхожда от представител на шотландска фамилия, който се е заселил в Русия през XVII в., а неин легендарен основоположник е поетът Томас Лиърмаунт. След ранната смърт на майка си е отгледан от баба си. Първо завършва Московския университетски благороден пансион (1828-1830), после учи в Московския университет (1830-1832) и след това постъпва във военното училище в Санкт Петербург. От 1834 г. е офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. Започва да пише стихове от края на 20-те години на XIX в., като е повлиян от стила на Джордж Байрон. През 1830 г. отпечатва първото си стихотворение „Пролет“. След като поемата „Смъртта на поета”, посветена на Александър Пушкин и написана след неговата гибел през 1837 г., предизвиква сериозното негодувание на цар Николай I, е задържан и изпратен в Нижегородския драгунски полк в Кавказ. Завръща се в столицата едва на следващата година и започва да публикува стихове. През 1840 г. за втори път е изпратен в Кавказ, след като е осъден за дуел със сина на френския посланик Еренст дьо Барант. Същата година издава и най-известната си творба „Герой на нашето време“ – първият психологически роман в руската литература. Тогава излиза от печат и „Стихотворения“, който е единственият му поетичен сборник, издаден приживе. Автор е още на поемите „Хаджи Абрек” (1834), „Демон” (1839), „Мцири” (1839) и др., както и на драмите „Испанци” (1830), „Хора и страсти” (1830), „Странен човек” (1831), „Маскарад” (1836) „Двама братя” (1836). През 1841 г. се връща за кратко в столицата, преди отново да бъде изпратен в Кавказ. Загива при дуел с юнкера Николай Мартинов в Пятигорск, в подножието на планината Машук, на 27 юли 1841 г. на път за своята част.    

Никола Начов е български учител, писател, историк, фолклорист и библиограф. Роден е на 20 септември 1859 г. в Калофер. Още като дете остава сирак и затова е отгледан от семейството на майка си. След като получава първоначалното си образование в родния си град, учи в Априловската гимназия в Габрово и завършва Пловдивската гимназия. През 1885 г. взема участие като доброволец в Сръбско-българската война. От 1886 г. работи като учител в Земеделското училище в Садово, а през 1891 г. с подкрепата на проф. Иван Шишманов е назначен за учител по литература в Първа софийска мъжка гимназия. Член на Правописната комисия при Министерството на народното просвещение (1895), основател на Калоферската културно-просветна дружба в София (1904 г.), член на Съюза на българските учени, писатели и художници (1917), член на Книжовния комитет на Славянска беседа (1920) и уредник на библиотеката на Софийския университет (1922-1928). Дописен (1884) и действителен член (1906) на Българското книжовно дружество. През 1931 г. подарява на библиотеката около 300 български старопечатни книги, с които се поставя началото на колекция „Старопечатни книги в ЦБ на БАН (1806-1878)“. Започва да публикува от 1886 г., като пише пътеписи, поеми, разкази и повести, свързани основно с народния бит и история. Автор е на редица исторически съчинения за културния живот през Възраждането („Калофер в миналото“, „Цариград като културен център на българите до 1877“, „Хаджи Найден Йоанович“), учебници, учебни помагала, студии, повести, езиковедски и етнографски изследвания („Екскурзия из нашата родна поезия“, „Студии върху стихосложението на нашите народни песни“), биографии на известни калоферци като Христо Ботев и Ботьо Петков и др. Има голяма роля за утвърждаването на българската научна библиография с трудовете си „Библиографически преглед на нашата математическа литература от самото й начало до края на 1886“, „Добавки и оправки към „Български книгопис за сто години“, „Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877“ и др. Работи и под псевдонима Нанчо Донкин. Умира на 29 септември 1940 г. в София.  

Михалаки Георгиев Лозанов е български писател, общественик и дипломат. Роден е на 11 август 1854 г. в заможно семейство във Видин. Със застъпничеството на Драган Цанков през 1869 г. заминава за гр. Табор, Чехия, където учи две години в местното индустриално-земеделско училище (1872-1874). След дипломирането и завръщането си в България работи като преподавател по природни науки в четирикласното училище в родния си град. Първата му публикация в пресата е по специалността му агрономство през 1873 г. в сп. „Право“. Сътрудник на сп. „Читалище“ и на първия видински вестник „Ступанъ“, като междувременно участва и във всички важни градски обществени прояви. След Освобождението през 1878 г. е определен за управител на Видинската митница, а по-късно е ревизор в Митническия отдел при Министерството на финансите. След като в периода 1880-1884 г. работи отново като учител в Лом и София, е назначен за началник на Земеделско-търговското отделение при Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията. През 1892 г. става директор на първото българско Земеделско и промишлено изложение в Пловдив (предшественик на днешния Международен панаир). В неговите рамки се организира и провежда и първата българска държавна лотария, като на всички билети стои неговият подпис. На 16 август 1894 г. става секретар при Княжеското агентство във Виена. През м. ноември 1896 г. е назначен за дипломатически агент в Белград, като е отзован оттам три години по-късно. От началото на ХХ в. започва да се занимава предимно с журналистическа и издателска дейност. Пише различни разкази, очерци и хуморески. Работи като писател, публицист и редактор на в. „Балканска трибуна“ (1906-1908). Основател и редактор на едно от първите земеделски списания „Домакин. Лист за земеделието, индустрията и търговията“ (1884). През 1881 г. издава в Белград първия български учебник по ботаника за средни училища. Дописен и редовен член на БАН (1884). Дописен член на Сръбското земеделско дружество в България (1885). В края на живота си е председател на Дружеството на столичните журналисти и Дружеството на българските писатели и публицисти. Член на Физико-медицинското общество в София. През 1907 г. се оттегля и се отдава на селскостопанската си дейност. Умира в София на 14 февруари 1916 г.