Кирил Христов е български поет и писател, драматург и преводач. Роден е на 23 юни 1875 г. в Стара Загора. След като остава сирак в невръстна възраст, е отгледан от своите двама вуйчовци генерал-лейтенант Георги Абаджиев и проф. Стоян Киров. Първоначално учи в родния си град, а по-късно последователно в Самоков, Велико Търново и София. През 1895 г. заминава да следва във Военноморското училище в Триест със стипендия от Военното министерство. По време на престоя си там научава италиански език и се запознава с творбите на големите италиански поети. Периода между 1897 и 1898 г. прекарва в Брюксел като студент по право, както и за кратко е в Лайпциг и Неапол. След като се връща в България учителства за известно време в Шумен, а от 1901 г. е командирован в библиотеката на Софийския университет. През 1901-1902 г. е сред редакторите на сп. Наш живот“. През 1904 г. излиза в защита на Стоян Михайловски, който е осъден условно заради поредица от статии срещу Фердинанд I. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война работи като военен кореспондент и сътрудник на в. „Военни известия“. През 1922 г. се установява в Лайпциг, където ръководи семинар по български език и литература. От 1930 до 1938 г. преподава български език и литература в Карловия университет в Прага. През 1943 г. пропада изборът му за академик. През 1896 г. издава първата си стихосбирка „Песни и въздишки“. На следващата година излиза и втората „Трепети“, през 1899 г. – „Вечерни сенки“. Предговорът към „Избрани стихотворния“ от 1903 г. е написан от Иван Вазов. Освен като поет, добива известност още и като писател и драматург. Автор е на сборници с разкази, очерци и документална проза като „Огнен път. Военни разкази“ (1917), „Три дни с миноносец „Дръзки“ (пътепис, 1918), „Разкази“ (1919), „Кротки и буйни луди“ (1937), и др., както и на драми, сред които по-известни са „Боян Магесник“ (1914), „Старият войн“ (1914), „Ръченица“ (1917), „Охридска девойка“ (1918) и „Откривател“ (първата българска научно-фантастична драма, 1933). Превежда лирика и драми от руски, чешки, немски, италиански и френски език. Кирил Христов умира в София на 7 ноември 1944 г.  

Английският писател и журналист Даниел Дефо е роден през 1660 г. в Лондон като Даниъл Фоу в занаятчийско семейство. По-късно самият той добавя частицата „Де“ към фамилното си име за по-благородно звучене. Получава практически знания по история, математика, география, френски, италиански, испански, латински и гръцки, като по този начин се подготвя да се включи в редиците на църквата. Въпреки това през 1685 г. решава да започне да се занимава с търговия. През годините финансовото му състояние е нестабилно и през 1692 г. изгубва богатството си. През 1695 г. постъпва на държавна служба. Впоследствие работи като журналист и междувременно пише памфлети срещу монархията и църквата. Именно заради един от тях е осъден да бъде вързан за позорния стълб и е арестуван. След освобождаването си започва да издава в. „Преглед на френската дейност“, свързан с европейските въпроси, с което се превръща в един от основоположниците на английската журналистика. През целия си живот Даниел Дефо е автор на над 250 публикации. Пише памфлети, сатири и есета по различни социални теми. Става популярен през 1701 г. със своята поема „Чистокръвният англичанин“. Едва в по-късен етап от живота си започва да пише романи. Считан е за един от първите романисти в Англия. През 1719 г. публикува най-известното си произведение „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо”. По-късно написва още две продължения на историята – „Следващите приключения на Робинзон Крузо” и „Сериозни мисли, премислени от Робинзон през течение на целия му живот”, но те нямат същия успех. Сред другите му по-значими творби са „Капитан Сингълтън“ (1720), „Мемоарите на един роялист“ (1720), „Дневник на чумавата година“, „Мол Фландърс“ (1722) „Полковник Джак“ (1722) и „Роксана: Щастливата любовница“ (1724). Въпреки че става известен като писател, Дефо умира на 24 април 1731 г. в Лондон, докато се крие от преследващите го кредитори.  

На 5 юни 2025 г. в Галерия на открито в градската градина беше открита изложбата „140 години от рождението на Николай Лилиев“, подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките. Сред официалните гости бяха професор Щелиян Щерионов, заместник-председател на БАН, г-жа Мария Маца, директор на Италианския културен институт в София, г-жа Мирела Иванова и д-р Светлана Панчева, драматурзи в Народен театър „Иван Вазов“, г-жа Румяна Василева от библиотеката на театъра, доц. д-р Биляна Яврукова, директор на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“, представители на посолства и академични среди и др. Изложбата беше открита от д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека. По нейните думи тя представя „една ярка личност в родния културен и литературен живот, един от най-талантливите поети на България, за когото до момента е говорено и писано по-малко, отколкото той заслужава“. На 28 табла, с текстове на български и английски език, в дати е показана информация за живота на Николай Лилиев, ранните години и първите му публикации, обучението му в чужбина, литературното му творчество, работата му като сътрудник на сп. „Златорог“ и помощник на д-р Никола Михов при изготвянето на историческа библиография на българския стопански живот през вековете. В своето слово д-р Найденова припомни, че през 1945 г. той е избран за академик на БАН, а през 1948 г. се нарежда сред учредителите на Института за литература и взема участие в изготвянето на неговите издания. Тя завърши с думите на поета, че „поезията е вечна, както е вечна нуждата от идеал, от вяра в живота“ и отново изказа благодарност към всички културни институции, допринесли за изготвянето на експозицията – библиотеката на Института за литература, Научен архив на БАН, Национален литературен музей, Български исторически архив – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, и Архив на Народен театър „Иван Вазов“. След това приветствие към гостите отправи и г-жа Мирела Иванова, която изтъкна колко съдбовно е решението да отбележим годишнината от рождението на „най-изящния български поет“ именно на метри от величествената сграда на Народния театър, защото той посвещава 32 години от своя живот именно на театъра. От 1924 до 1928 г. Лилиев е член на артистичния съвет, а от 1934 до смъртта си през 1960 г. работи там като драматург. „Всеотдайната му работа дава облика на националния театър, като безспорни са заслугите му като преводач, театрален критик. За чистотата на езика, за правилната и изразителна художествена реч, която да звучи от първата ни сцена, поетът не жали нито сили, нито време.“ Тя също така допълни колко впечатляващи са били неговите усилия да открие, насърчи и подкрепи развитието на българската драматургия през годините. Изложбата може да бъде разгледана до 18 юни включително.