Loading...
Home page2024-01-23T12:08:45+02:00

Archives and collections

Over 2 millions library documents. Electronic and paper catalogues.

Online services

Online catalogue and access to external online resources

Editions

Editions of the Central Library and the Bulgarian Academy of Sciences, stored online

170 години от рождението на Михаил Маджаров

Михаил Маджаров е сред основателите и водачите на Народната партия в Източна Румелия. Депутат в Областното събрание (1880-1885) и в Постоянния комитет (1880) и директор на финансите (1884-1885). През 1886 г. е задържан по обвинение в съучастие в преврата срещу княз Александър Батенберг. След като бива освободен и изкарва две години в емиграция, се връща обратно в България и работи като адвокат и публицист. През този период участва със Стефан Бобчев в издаването на списанията „Юридически преглед“ (1893) и „Българска сбирка“ (1894). След свалянето на Стефан Стамболов става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в кабинета на Константин Стоилов (1894-1899). Главен редактор на официалния орган на Народната партия в. „Мир“.

февруари 21st, 2024|

Годишната среща на библиотеките на постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН за 2024 г.

На 6 февруари (вторник) в читалнята на Централна библиотека се проведе Годишната среща на библиотеките на постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН за 2024 г. В нея взеха участие 24 специалисти от различните институти и структури на БАН. В началото директорът д-р Силвия Найденова представи информация за развитието и дейностите на Централна библиотека на БАН и академичната мрежа през изминалата 2023 година. Според предварителната програма после бяха обсъдени различни въпроси, свързани с проблемите на специалните библиотеки. Колеги от библиотеката запознаха публиката с два добри модела на сътрудничество в рамките на Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ – каталогизирането на книгите от фонда на библиотеката в Българската екзархия в Истанбул и дигитализирането на архива на видния славист и българист проф. Рикардо Пикио. В края на събитието Доника Гавова и Наталия Ковачева от фирма StrikePlagiarism за България представиха едноименния софтуер за проследяване на плагиатство, закупен от Министерството на образованието и науката, и демонстрираха как се осъществява работата с продукта. В следващите постове ви предлагаме да се запознаете с презентациите от срещата.

февруари 6th, 2024|

145 г. от рождението на Симеон Радев

Симеон Радев е виден български историограф, публицист, литературен критик и дипломат. Роден е на 19 януари 1879 г. в гр. Ресен, тогава в пределите на Османската империя. Първоначалното си образование получава в българските училища в родния си град, Охрид и Битоля. През 1898 г. завършва френския лицей „Галатасарай“ в Цариград, а четири години по-късно и право в Женева. През 1895 г. е приет лично от Гоце Делчев във ВМОРО, като става член на местния комитет в Цариград и взема участие във връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско при посещението на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров в града през 1896 г. По време на обучението си в Швейцария се сближава с българските анархисти, които се включват в борбите за освобождението на Македония и Одринско, и участва в издаването на революционните вестници “L’effort“ и “Le mouvement macedonien”. Дейността му в македонското движение прекъсва след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание и гибелта на Гоце Делчев  през 1903 г. От 1901 г. е редовен сътрудник на в. „Вечерна поща“, на който по-късно става съредактор (1903) и главен редактор (1905–1909). През 1905 г. заедно с Александър Балабанов започва да издава списание „Художник“, а през 1911–1912 г. основава всекидневника „Воля“. Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, за което е награден с орден „За храброст“ ІV степен. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ. Пълномощен министър в Букурещ (1913–1916), Берн (1916–1917), Хага (1920–1921), Анкара (1923–1925), Вашингтон (1925–1933), Лондон (1935–1938) и Брюксел (1938–1940). Първи български делегат в Обществото на народите в Женева. В периода 1940–1944 г. е пълномощен министър на разположение в София. След 9 септември е уволнен и пенсиониран, като му е забранено да печата и да участва в обществени или политически дейности. В края на живота си работи основно над своите историографски трудове и спомени. Отпечатва първия си разказ още в ученическа възраст, а в студентските си години сътрудничи на швейцарски вестници с публикации за родния македонски край. През годините публикува множество статии в различни български вестници, създава литературни портрети на известни родни писатели, автор е и на театрална и художествена критика. Несъмнено най-прочутото му произведение е историографското изследване в три тома „Строители на съвременна България“ (1910–1911). Сред другите му по-популярни трудове, отпечатани приживе или след смъртта му, са „Македония и българското възраждане в XIX в.“, „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, „Ранни спомени“, „Това, което видях от Балканската война“ и др. Симеон Радев умира в София на 15 февруари 1967 г.      

февруари 2nd, 2024|

Nespaper Zora Digital Collection

Bulgarian „independant information newspaper“, issued from the 18th May 1919 till the 7th September 1944

Newspaper Mir Digital Collection

Bulgarian newspaper, issued 1894-1944, publicarion of the People’s Party

Slavonic Manuscripts Digital Collection

Slavonic manuscripts from the British Library (microfilms)

Books from the period of the Bulgarian National Revival Digital Collection

The Old Printed Books in the Central Library of the Bulgarian Academy of Sciences (1806-1878) Collection contains 788 titles in over 900 copies

Folklore and Ethnography Collection Digital Collection

Bulgarian scientific edition without a specific periodicity since1889

Journal of the Bulgarian Academy of Sciences Digital Collection

Publication of the Bulgarian Academy of Sciences since 1870

Go to Top