Кирил Христов е български поет и писател, драматург и преводач. Роден е на 23 юни 1875 г. в Стара Загора. След като остава сирак в невръстна възраст, е отгледан от своите двама вуйчовци генерал-лейтенант Георги Абаджиев и проф. Стоян Киров. Първоначално учи в родния си град, а по-късно последователно в Самоков, Велико Търново и София. През 1895 г. заминава да следва във Военноморското училище в Триест със стипендия от Военното министерство. По време на престоя си там научава италиански език и се запознава с творбите на големите италиански поети. Периода между 1897 и 1898 г. прекарва в Брюксел като студент по право, както и за кратко е в Лайпциг и Неапол. След като се връща в България учителства за известно време в Шумен, а от 1901 г. е командирован в библиотеката на Софийския университет. През 1901-1902 г. е сред редакторите на сп. Наш живот“. През 1904 г. излиза в защита на Стоян Михайловски, който е осъден условно заради поредица от статии срещу Фердинанд I. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война работи като военен кореспондент и сътрудник на в. „Военни известия“. През 1922 г. се установява в Лайпциг, където ръководи семинар по български език и литература. От 1930 до 1938 г. преподава български език и литература в Карловия университет в Прага. През 1943 г. пропада изборът му за академик.

През 1896 г. издава първата си стихосбирка „Песни и въздишки“. На следващата година излиза и втората „Трепети“, през 1899 г. – „Вечерни сенки“. Предговорът към „Избрани стихотворния“ от 1903 г. е написан от Иван Вазов. Освен като поет, добива известност още и като писател и драматург. Автор е на сборници с разкази, очерци и документална проза като „Огнен път. Военни разкази“ (1917), „Три дни с миноносец „Дръзки“ (пътепис, 1918), „Разкази“ (1919), „Кротки и буйни луди“ (1937), и др., както и на драми, сред които по-известни са „Боян Магесник“ (1914), „Старият войн“ (1914), „Ръченица“ (1917), „Охридска девойка“ (1918) и „Откривател“ (първата българска научно-фантастична драма, 1933). Превежда лирика и драми от руски, чешки, немски, италиански и френски език.

Кирил Христов умира в София на 7 ноември 1944 г.