Сетозар Акендиев Димитров, по-известен с творческия си псевдоним Змей Горянин, е български писател. Роден е на 11 януари 1905 г. в семейството на чиновник в Русе. След като завършва гимназия, първоначално работи в Общинското земеделско стопанство и печатница „Учител“ в родния си град. Редактор на в. „Русенски новини“ и сътрудник на Дома на изкуствата.
От 1930 г. се премества със семейството си да живее в София, където постъпва на служба като счетоводител в Дирекцията за закупуване и износ на храни „Хранизнос“, а след това се издига до началник-отделение в Дирекцията на печата при Министерството на външните работи и изповеданията. В периода 1941-1943 г. на три пъти е мобилизиран като военен кореспондент. Обикаля Македония и Тракия и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа. Като резултат издава пътеписа „От Цариброд до Hеготин“ и негови стихове влизат в „Златна книга за Златна Добруджа“, издадена през 1940 г. под редакцията на Христо Цанков – Дерижан. Междувременно е назначен и за щатен драматург на Софийския областен театър.
След уволнението си през 1942 г. за известно време е цензор в Дирекцията по печата. Поради тази причина в края на 1944 г. е изключен от Съюза на българските писатели и е арестуван, но по-късно е освободен за лечение заради заболяване. През април 1945 г. е осъден на една година затвор, а произведенията му са включени в Списъка на фашистката литература и са иззети от библиотеките. Прекарва девет месеца в Централния софийски затвор, като след излизането си оттам е изолиран от всякакви публични прояви. Печата под различни псевдоними в „Църковен вестник“ и сп. „Духовна пробуда“. Края на живота си прекарва в манастира „Седемте престола“ в Софийска област. След като умира на 25 август 1958 г., е погребан в двора на манастира.
Започва да печата стихотворения още като ученик през двадесетте години в сп. „Светли зари“, „Ученическа мисъл“ и „Изгрев“. В периода 1921-1922 г. е също така и редактор на първото от тях. По-късно през годините публикува критични бележки, стихове, хумор и сатира в сп. „Хирепион“ и „Българска мисъл“, в. „Литературен глас“, „Светлоструй, „Зора“, „Време“, „Пладне“, „Земеделско знаме“ и др. През 1928 г. излиза и първата му книга „Аз и другият“, която представлява „своеобразен диалог“ с неговия съгражданин писателя Добри Немиров. Автор е над 50 произведения – романи (трилогията „Дунавът тече“, „Силата на робите“, „Утолена жажда“), повести („Звезда керванджийка“, „Кнез Иван Кулин“), разкази (сборника „Последният ден“), стихове, драми и произведения за деца („Лудориите на котарака Панчо“), като в по-голямата си част пише на историческа тематика. Превежда от руски и френски език.
