Loading...
Home page2024-01-23T12:08:45+02:00

Archives and collections

Over 2 millions library documents. Electronic and paper catalogues.

Online services

Online catalogue and access to external online resources

Editions

Editions of the Central Library and the Bulgarian Academy of Sciences, stored online

185 години от рождението на Васил Димитров Стоянов

Васил Стоянов е български книжовник, учител, общественик и публицист. Той е сред инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 24 юни 1839 г. в Жеравна. От 1849 до 1858 г. учи в Преславо-шуменската гимназия при Сава Доброплодни. През последните две години от обучението си там е помощник-учител със своя съученик Васил Друмев. През 1856 г. взема участие в основаването на местното читалище „Св. Архангел Михаил“, където е представена пиесата „Михаил Мишкоед“ от неговия учител Сава Доброплодни. Включва се в организирането на първата музейна експозиция в България с археологически материали от Преслав. Две години по-късно заминава да учи в гимназията в Прага, но през 1862 г. прекъсва образованието си, за да се включи в Първата българска легия в Белград. След разпускането й се връща обратно в Чехия, където следва последователно славянска филология (1864-1866) и право (1866-1868). След края на обучението се установява в Браила. Там през 1869 г. участва в основаването на Българското книжовно дружество и става негов първи деловодител (1869-1872). В периода 1873-1879 г. е учител по български език в Болград. След Освобождението на България заема редица отговорни длъжности като областен управител на Варненска област (1880-1882), главен училищен инспектор, главен секретар на Министерството на народната просвета и директор на Народната библиотека (1883-1894). Председател на Привременния управителен комитет (1882–1884) и подпредседател на Българското книжовно дружество (1884–1898). Умира на 21 ноември 1910 г. в София.  

юли 12th, 2024|

225 години от рождението на Александър Сергеевич Пушкин

Александър Сергеевич Пушкин е един от най-известните руски поети и писатели. Роден е на 6 юни 1799 г. в дворянско семейство в Москва. През 1811 г. постъпва в Императорския лицей в Царско село. По това време започва да пише поезия, като през 1814 г. публикува и първото си стихотворение. Става член на дружеството „Арзамас“, което се застъпва за модернизация на руската литература. След като завършва образованието си през е назначен за чиновник в Колегията по външните работи в Санкт Петербург. През 1819 г. става член на литературно-театралното дружество „Зелена лампа“, което е свързано с декабристите. На следващата година излиза поемата му „ Руслан и Людмила“, която е приета със смесени реакции от критиката. Междувременно заради епиграми, насочени срещу първия министър граф Алексей Аракчеев, архимандрит Фотий Спаски и дори самия император Александър I е принуден от властите да се премести в Кишинев. По пътя обаче се разболява и се налага да замине на лечение в Крим, където впоследствие намира вдъхновение за сюжетите на някои от най-известните си романтически поеми като „Кавказки пленник“ и „Бахчисарайски фонтан“. През 1822 г. публикува поемата „Кавказки пленник“, която вече му донася голяма слава. През 1823 г., вече в Кишинев, започва да пише прочутия си роман в стихове „Евгений Онегин“. През 1824 г. е уволнен и за кратко е заточен в семейното имение Михайловское, където пише историческата драма „Борис Годунов“. През 1826 г., когато на руския трон се възкачва новият император Николай I, Пушкин е помилван и му е разрешено да се върне обратно в столицата, а творбите му няма да бъдат цензурирани. През 1831 г. се жени за известната московска красавица Наталия Гончарова. През 1833 г. е избран за член на Руската академия и започва да издава списание „Съвременник“. Бурният живот на Пушкин завършва след фатален дуел с младия французин Жорж Дантес, който според разпространяваните слухове имал връзка със съпругата му. По време на въпросния дуел и двамата са ранени, но Дантес успява да се възстанови. Пушкин обаче бива прострелян по случайност смъртоносно в корема и умира два дни по-късно на 10 февруари 1837 г.  

юли 12th, 2024|

225 години от рождението на Оноре дьо Балзак

Оноре дьо Балзак e един от най-известните френски писатели. Роден е на 20 май 1799 г. в град Тур. Съгласно традициите от онова време, е отгледан от дойка, а когато е на 8 години е изпратен да учи в интернат. През 1814 г. семейството се премества да живее в Париж. След като завършва училище, Балзак се записва да следва право в Сорбоната, като междувременно посещава и лекциите във философско-психологическия факултет. Известно време работи като адвокат, но през 1819 г. решава да се посвети на писателска дейност. Първите години не постига никакъв сериозен успех. Злощастно завършва и основаната от него по това време издателска компания. Така, заради натрупаните големи дългове, до края на дните си остава длъжник на майка си, която е финансирала тези негови начинания. Постепенно усилията му започват да дават резултат и той успява да си спечели име на добър писател. През тридесетте години на 19 век решава да обедини по-старите свои романи, които илюстрират развитието на френското общество от епохата на Великата френска революция до края на Юлската монархия, в така наречената „Човешка комедия“. Целият цикъл се състои от 95 завършени и 48 незавършени творби (романи, повести и разкази), като някои от най-известните от тях са „Йожени Гранде“ (1833), „Дядо Горио“ (1834-1835), „Херцогиня дьо Ланже“ (1834), „Братовчедката Бет“ (1846), „Шагреновата кожа“ (1831), „Сезар Бирото“ (1837), „Възход и падение на куртизанките“ (1838-1847), „Изгубени илюзии“ (1837-1843) и др. През 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион. Балзак умира в Париж на 18 август 1850 г. Погребан е в гробището Пер Лашез, като надгробно слово държи Виктор Юго.

юни 18th, 2024|

Nespaper Zora Digital Collection

Bulgarian „independant information newspaper“, issued from the 18th May 1919 till the 7th September 1944

Newspaper Mir Digital Collection

Bulgarian newspaper, issued 1894-1944, publicarion of the People’s Party

Slavonic Manuscripts Digital Collection

Slavonic manuscripts from the British Library (microfilms)

Books from the period of the Bulgarian National Revival Digital Collection

The Old Printed Books in the Central Library of the Bulgarian Academy of Sciences (1806-1878) Collection contains 788 titles in over 900 copies

Folklore and Ethnography Collection Digital Collection

Bulgarian scientific edition without a specific periodicity since1889

Journal of the Bulgarian Academy of Sciences Digital Collection

Publication of the Bulgarian Academy of Sciences since 1870

Go to Top