Известният руски писател и драматург Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 г. в гр. Таганрог и е третото от общо шестте деца в семейството на търговец. Учи в местната мъжка класическа гимназия. По това време прави и първите си литературни и драматични опити и пише хумористични текстове за различни ученически издания. През 1876 г. семейството се премества в Москва, но той остава за още три години в родния си град докато завърши училище. През 1883 г. завършва Медицинския факултет на Московския университет и започва да работи като околийски (участъков) лекар в лечебницата във Воскресенск . За да се издържа по време на обучението си, сътрудничи на сп. „Стрекоза“, „Будилник“ и „Зрител“, като се подписва с различни псевдоними. През 1884 г. излиза и първият му сборник с разкази „ Приказките на Мелпомена“. През 1887 г. получава престижната Пушкинска награда за своя сборник „В полумрака“. В края на осемдесетте години пише и пиесите „Иванов“, „Горски дух“ и „Сватба“ и вече печели широка популярност в литературните среди.

През 1890 г. предприема дълго и изтощително пътуване до остров Сахалин, където проучва отблизо живота на каторжниците в местната наказателна колония. Своите впечатления от това посещение той описва в девет очерка под общото заглавие „От Сибир“. На връщане оттам посещава още Япония, Китай и Турция. През 1892 г. купува и се пренася да живее в малко провинциално имение в село Мелихово в Подмосковието. Там развива активна благотворителна дейност сред местното население и същевременно създава някои от най-бележитите си творби, сред които и пиесите „Чайка“ (1895) и „Вуйчо Ваньо“ (1899).

През последните години от живота си се премества в Ялта заради влошеното си здравословно състояние вследствие на обострилата се туберкулоза, от която страда отдавна. Там пише пиесите „Три сестри“ (1901-1903) и „Вишнева градина“ (1903-1904) и се занимава активно с подготовката за отпечатване на своите събрани съчинения, които излизат в два тома. През 1900 г. е избран за почетен академик на новосъздаденото Пушкинско отделение на Академията на науките.

През 1904 г. заминава на лечение в курорта Баденвайлер в Германия, където издъхва на 14 юли. Тялото му е пренесено в Москва и по-късно е погребан в Новодевическото гробище.