Loading...
Начало2025-06-23T12:28:45+02:00

Дигитални колекции

ЦБ на БАН представя пред широката публика дигитални колекции на свободен достъп.

Онлайн услуги

Онлайн каталог и достъп до външни онлайн ресурси

Издания

Издания на Централната библиотека и на БАН, съхранявани онлайн

Светли великденски празници!

    Екипът на Централни библиотека на БАН ви пожелава светли великденски празници! Представяме ви „Слово на Вѫскрѫсеніе“ от „Недѣлни поученія за сѣкого православнаго христіанина“. Целия сборник можете да видите в дигиталната ни колекция „Възрожденски книги“: http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/413.      

април 19th, 2020|

Велики четвъртък – обичаи и традиции в голямата подготовка за Великден

Цялата седмица предшестваща големия християнски празник се нарича Страстна. Народът тачи особено Велика сряда, Велики четвъртък и Разпети петък. На Велика сряда не се върши никаква женска работа, а голямата подготовка за празника се извършва на Велики четвъртък. На този ден мъжете се занимават предимно с животните в двора, колата, кошовете или пък се грижат за дръвчетата в градината, докато жените боядисват яйцата и месят обредните хлябове. Великденските яйца се събират от първия ден на Страстната седмица. Най-тачени са снесените на Велики четвъртък преди обед и те се боядисват първи. Вярва се, че притежават целебна и магическа сила и затова единствено на този четвъртък е позволено да се взимат яйца от полозите. Първата задача на домакинята е да осигури достатъчно яйца за боядисване за дома. Важно е те да стигнат до Спасовден (40 дни след Великден), както и да се задели нужната бройка за всички гости или случайно минаващи пътници. Ритуалът с преброяването на яйцата завършва с пожеланието догодина техният брой да се удвои, т.е. домакинството да се умножи. След това стопанката ги почиства с лишия (вода с пепел) и ги поставя в котел със стипца и зелев сок. За подготвянето на боите се използват разнообразни материали като най-значима е червената: тя се добива от верзия (бразилово дърво), а преди това от кърмъз, риган или други цветни растения, които са брани на Еньовден; жълтото от орехови и ябълкови кори; зеленото от коприва. Яйцата се боядисват от най-старата жена в къщата, като по-младите не се допускат в стаята, а по-възрастните само ѝ помагат. Писаните яйце (т.нар. шарени перашки) са по-важни от останалите великденски яйца, защото за изработването им е необходимо повече време, усърдие и внимание. Затова те се украсяват само за семейството и за много скъпи или лични гости и са предназначени единствено за гледане. Яйцата се изписват преди или след боядисването като се използват различни техники: завиване в листа преди да се потопят в боята или оформяне на шарките с разтопен восък, писец и с малко ножче по черупката. Стопанката благославя всяко дете, мома и булка с първото червено яйце. С него се бае против уроки, отвръща се водата на заболелия добитък, по него се гадае, правят се и се развалят магии и с боята му се намазват лицата на децата за здраве. След това то се поставя пред иконата на мястото на миналогодишното яйце. Ако то се е запазило пълно значи и къщата ще бъде пълна, а ако е изкуфяло не се смята за добра поличба. Вечерта няколко яйца се отнасят в черквата и после отделят за „запойване“ (закопават ги в нивата или лозето с пожелание за плодородие). След боядисването на яйцата идва ред на обредните хлябове. На този ден се подновява (подмладява) и квасът в къщата, с който се замесва през цялата следваща година. Той се приготвя от лековити треви, които се оставят да вкиснат и да се вдигнат на топло място. Подготвените обредните хлябове са с разнообразни шарки и по различните краища на страната се наричат кравай, колак, боговица, плетеница, кукулник, яйченик или колач. По своята същност [...]

април 16th, 2020|

Цветница – обичаи и традиции

Отбелязва се в неделята след Лазаровден. В народния календар празникът се нарича още Цветоносна неделя, Връбница или Куклин ден. На този ден се празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим. На Цветница се извършва важен ритуал за момите-лазарки – т.нар. кумичене. Девойките се събират и потеглят заедно към реката. Тя е задължителен елемент в обреда и лазарките трябва да стигнат до нея независимо колко далеч e. За кумиченето всяка една от тях приготвя специален обреден хляб, който в различните краища на страната се нарича кукла, кравай или колак. Девойките носят хляба си увит в чиста кърпа и с песен се отправят към реката. Там избират място с по-спокойно течение, изрязват тънка коричка от хляба и я пускат във водата. Момата, чиято коричка излезе начело, бива провъзгласявана от останалите за кумица (кръстница) на лазарките. На някои места кумиченето се извършва с върбови венци и доста по-рядко с ладийки от папур. След като кумицата е определена, лазарките могат да празнуват, тъй като се смята, че вече са защитени от страшния змей, който преди това е можел да долети от небето и да отвлече някоя от тях. В знак на уважение към кумицата останалите девойки говеят, т.е. не разговорят с нея до Великден. След приключването на обреда край реката всички се завръщат, предвождани от кумицата. В нейния дом момите са гощавани от семейството ѝ – на двора (ако времето е слънчево) или вътре в къщата (ако вали дъжд). На трапезата всички ядат попара, приготвена от обредните хлябове, а накрая играят специално хоро и изпълняват обредни песни. Ритуалът завършва с песни, посветени на всички девойки, които са били кумици, и на техните възлюбени, насядали във втори кръг около тях. Можете да се запознаете с множество интересни детайли на обреда, както и с автентични текстове на песни в „Народна вѣра и религиозни народни обичаи“, с. 399–403, от Дигиталната ни колекция „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“: https://bit.ly/3bb1bGt.  

април 12th, 2020|

Go to Top