Цялата седмица предшестваща големия християнски празник се нарича Страстна. Народът тачи особено Велика сряда, Велики четвъртък и Разпети петък. На Велика сряда не се върши никаква женска работа, а голямата подготовка за празника се извършва на Велики четвъртък. На този ден мъжете се занимават предимно с животните в двора, колата, кошовете или пък се грижат за дръвчетата в градината, докато жените боядисват яйцата и месят обредните хлябове. Великденските яйца се събират от първия ден на Страстната седмица. Най-тачени са снесените на Велики четвъртък преди обед и те се боядисват първи. Вярва се, че притежават целебна и магическа сила и затова единствено на този четвъртък е позволено да се взимат яйца от полозите. Първата задача на домакинята е да осигури достатъчно яйца за боядисване за дома. Важно е те да стигнат до Спасовден (40 дни след Великден), както и да се задели нужната бройка за всички гости или случайно минаващи пътници. Ритуалът с преброяването на яйцата завършва с пожеланието догодина техният брой да се удвои, т.е. домакинството да се умножи. След това стопанката ги почиства с лишия (вода с пепел) и ги поставя в котел със стипца и зелев сок. За подготвянето на боите се използват разнообразни материали като най-значима е червената: тя се добива от верзия (бразилово дърво), а преди това от кърмъз, риган или други цветни растения, които са брани на Еньовден; жълтото от орехови и ябълкови кори; зеленото от коприва. Яйцата се боядисват от най-старата жена в къщата, като по-младите не се допускат в стаята, а по-възрастните само ѝ помагат. Писаните яйце (т.нар. шарени перашки) са по-важни от останалите великденски яйца, защото за изработването им е необходимо повече време, усърдие и внимание. Затова те се украсяват само за семейството и за много скъпи или лични гости и са предназначени единствено за гледане. Яйцата се изписват преди или след боядисването като се използват различни техники: завиване в листа преди да се потопят в боята или оформяне на шарките с разтопен восък, писец и с малко ножче по черупката. Стопанката благославя всяко дете, мома и булка с първото червено яйце. С него се бае против уроки, отвръща се водата на заболелия добитък, по него се гадае, правят се и се развалят магии и с боята му се намазват лицата на децата за здраве. След това то се поставя пред иконата на мястото на миналогодишното яйце. Ако то се е запазило пълно значи и къщата ще бъде пълна, а ако е изкуфяло не се смята за добра поличба. Вечерта няколко яйца се отнасят в черквата и после отделят за „запойване“ (закопават ги в нивата или лозето с пожелание за плодородие). След боядисването на яйцата идва ред на обредните хлябове. На този ден се подновява (подмладява) и квасът в къщата, с който се замесва през цялата следваща година. Той се приготвя от лековити треви, които се оставят да вкиснат и да се вдигнат на топло място. Подготвените обредните хлябове са с разнообразни шарки и по различните краища на страната се наричат кравай, колак, боговица, плетеница, кукулник, яйченик или колач. По своята същност [...]

Отбелязва се в неделята след Лазаровден. В народния календар празникът се нарича още Цветоносна неделя, Връбница или Куклин ден. На този ден се празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим. На Цветница се извършва важен ритуал за момите-лазарки – т.нар. кумичене. Девойките се събират и потеглят заедно към реката. Тя е задължителен елемент в обреда и лазарките трябва да стигнат до нея независимо колко далеч e. За кумиченето всяка една от тях приготвя специален обреден хляб, който в различните краища на страната се нарича кукла, кравай или колак. Девойките носят хляба си увит в чиста кърпа и с песен се отправят към реката. Там избират място с по-спокойно течение, изрязват тънка коричка от хляба и я пускат във водата. Момата, чиято коричка излезе начело, бива провъзгласявана от останалите за кумица (кръстница) на лазарките. На някои места кумиченето се извършва с върбови венци и доста по-рядко с ладийки от папур. След като кумицата е определена, лазарките могат да празнуват, тъй като се смята, че вече са защитени от страшния змей, който преди това е можел да долети от небето и да отвлече някоя от тях. В знак на уважение към кумицата останалите девойки говеят, т.е. не разговорят с нея до Великден. След приключването на обреда край реката всички се завръщат, предвождани от кумицата. В нейния дом момите са гощавани от семейството ѝ – на двора (ако времето е слънчево) или вътре в къщата (ако вали дъжд). На трапезата всички ядат попара, приготвена от обредните хлябове, а накрая играят специално хоро и изпълняват обредни песни. Ритуалът завършва с песни, посветени на всички девойки, които са били кумици, и на техните възлюбени, насядали във втори кръг около тях. Можете да се запознаете с множество интересни детайли на обреда, както и с автентични текстове на песни в „Народна вѣра и религиозни народни обичаи“, с. 399–403, от Дигиталната ни колекция „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“: https://bit.ly/3bb1bGt.  

Отбелязва се в събота преди Цветница в седмицата преди Великден. В народния календар е известен още като Лазарница или Лазарова събота. Празнува се в чест на нивите, пасищата и гората, тъй като св. Лазар е повелител на горите и шумаците, който със своята балтия разчиства земята, за да могат хората да посеят своите ниви. Най-широко разпространеният и най-известен обичай в този ден безспорно e лазаруването. Основна роля в обреда заемат лазарките – девойки, които навлизат в моминска възраст. Вярва се, че ако една мома не лазарува, тя не може да се момее като останалите и следователно по-късно да се омъжи. Всяка девойка може да бъде лазарка само веднъж през живота си. На самия ден лазарките в обредно обекло поемат с песни рано сутринта след като са се събрали в дома на някоя от тях. На брой са не повече от 20 и не по-малко от 10 момичета. Ако са по-многобройни, те се разпределят по отделните махали, защото във всяка къща може да се лазарува само по веднъж. Две от девойките носят кошнички, в които събират белите яйца, които домакините им даряват, а други две влизат в мъжки роли като носят криваци – обичайно атрибут само на мъжете. Когато влязат в нечий двор, те издигат криваците, а останалите ги заобикалят в кръг. Четири от лазарките изпълняват ритуални танци, докато другите пеят лазарски песни. Те са изключително разнообразни и се отличават по места, но като цяло традицията навсякъде е да има песни, които са специално наречени за всеки отделен член на семейството (мома, момък, дете и др.), както и за всяка обществена позиция (учител, духовник, бей и др.). Лазарски песни се пеят дори и на случайно срещнат по пътя пътник. Тях младите девойки разучават от тези, които са били лазарки предишните години. В двора на всяка къща лазарките започват с песен, посветена на дома и домакинството, които също се различават според благосъстоянието и общественото положение на собствениците. Първо са пеели за стопанина на къщата, а след това за всички останали. Най-многобройни и разнообразни са песните за момата в дома. По съдържание те почти винаги са любовни. По тази причина има песни, посветени и на градината в къщата, която е била неразривно свързана с моминските вълнения на девойката, с нейните чувства и копнежи. На най-личната мома в цялото село се пее специална обредна песен, по време на която в танца се включват всички лазарки. В края на деня лазарките се разделят като се уговарят къде да се съберат за обредите на Цветница. Можете да се запознаете с множество интересни детайли и подробности за ритуалите, както и с текстове на изпълняваните песни в „Народна вѣра и религиозни народни обичаи“, с. 389–399, от Дигиталната ни колекция „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“: https://bit.ly/3bb1bGt.