Виктор Юго е един от най-известните френски писатели и общественици. Роден е на 26 февруари  1802 г. в Безансон като най-малкия син в семейството на военен. През 1813 г. се установява с майка си и братята си в Париж, където постъпва да учи в пансион. Отново по това време започва да пише и първите си стихове и участва в различни поетични конкурси. Окуражен от първите си успехи, той решева да се посвети на литературата. През 1821 г. излиза първата му стихосбирка, през 1823 г. и първият му роман. През следващите години Виктор Юго продължава да пише поезия и множество пиеси, които утвърждават името му във френската литература по това време. През 1841 г., след няколко неуспешни опита, официално е приет за  член на Френската академия на науките. През 1844 г. Юго става приближен на краля, а на следващата година е обявен и за пер на Франция. В началото на Революцията от 1848 г. е назначен за кмет на 8-и район на Париж, а по-късно става и депутат в парламента на Втората република от групата на консерваторите. Поддържа кандидатурата на Луи-Наполеон Бонапарт, който става президент през декември 1848 г. Когато обаче той подкрепя връщането на папата в Рим, скъсва отношенията си с него и по този начин влиза в конфликт със своите доскорошни политически съмишленици, които вече счита за реакционери.След последвалия държавен преврат от 1851 г. за кратко е арестуван, а после напуска Франция като живее в изгнание последователно в Брюксел и островите Джърси и Гърнси. Виктор Юго се връща във Франция едва през 1871 г. след свалянето на император Наполеон III. Виктор Юго оставя изключително богато литературно творчество – множество стихове („Есенни листа“, „Съзерцание“, „Гибелните години“ и др.), романи („Кромуел“, „Парижката Света Богородица“, „Клетниците“, „Морски труженици“ и др.), пиеси („Ернани“, „Кралят се забавлява“и др.) и публицистични творби. През 1878 г. получава удар, който отслабва здравето му, и умира на 22 май 1885 г. в Париж.  

Светослав Минков е български писател и преводач, наричан още „баща на българската фантастика”. Роден е на 12 февруари 1902 г. в Радомир. Първоначално учи в родния си град, а после в София. Дълги години работи като журналист и редактор, книговодител, началник на бюро и библиотекар в Българската централна кооперативна банка и Българската земеделска кооперативна банка. Библиотекар в Народната библиотека в София (1924–1925). През април 1925 е арестуван и задържан заедно с други писатели в Дирекцията на полицията. Като делегат на XIV международен конгрес на ПЕН-клубовете през 1936 г. посещава Бразилия и Аржентина. В периода 1942-1943 г. е служител в Българската легация в Токио. Бил е коректор във в. „Работническо дело“ и редактор във в. „Отечествен фронт“, работи също така в Радио София, Българска кинематография, сп. „Български воин“ и издателство „Български писател“. Започва да пише още като ученик, а през 1920 г. публикува първата си творба „Биномът на Нютон“  в сп. „Българан“. През годините сътрудничи с разкази, стихове, фейлетони, приказки, пътеписи, статии, реплики и епиграми и на вестниците „Литературен глас“, „Мисъл“, „Литературни новини“, „Развигор“, „Съвременник“, „Вестник на жената“, „Кормило“, „ЛИК“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен фронт“, „Стършел“, „Весела дружина“, на списанията, „Хиперион“, „Златорог“, „Българска мисъл“, „Септември“, „Пламък“ и др. През 1922 г. с Владимир Полянов основава първото българско издателство за фантастична литература „Аргус“. С произведенията си, преведени на над 15 езика, се утвърждава и сред първите значими представители на фантастичното в българската литература. Сред по-известните от тях са „Синята хризантема” (1922), „Дамата с рентгеновите очи” (1934), „Колет от Америка” (1950), „Отвъд океана” (1954) и др. Умира на 22 ноември 1966 г. в София.