Пенчо Славейков е един от най-известните български поети. Роден е на 27 април 1866 г. в Трявна и е най-малкият син на поета, публициста и политика Петко Рачов Славейков. Първоначално учи в родния си град и Стара Загора, а после във Велико Търново, София и Пловдив. 1884 г. е повратна в неговия живот, когато след нещастен случай се разболява тежко и въпреки последвалото дълго лечение остават поражения за цял живот. От 1892 до 1898 г. следва философия в Лайпциг, като е председател на Българското студентско академично дружество и извънреден член на Лайпцигското литературно дружество. Пенчо Славейков е сътрудник и редактор на сп. „Мисъл“ (1892–1910) и член на едноименния литературен кръг, в който участват още д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов и Петко Тодоров. През 1898 г. става действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1901 г. е поддиректор, а след това от 1909 г. до 1911 г. и директор на Народната библиотека в София. Междувременно през 1908-1909 г. ръководи също Народния театър. През 1903 г. започва продължилата до края на живота му връзка с вярната му спътница поетесата Мара Белчева. Двамата заедно работят върху превода на „Тъй рече Заратустра“ от Ницше. Когато през 1911 г. е уволнен от поста си в Народната библиотека, Славейков заминава при нея в Швейцария, а после двамата се установяват в градчето Брунате на езерото Комо, където поетът умира на 28 май 1912 г. През 1921 г. костите му са пренесени и погребани в България. През 1888 г. Пенчо Славейков публикува първата си стихосбирка „Момини сълзи”. В българската литература той ще остане още с двата си тома „Епически песни” (1896-1898), цикъла лирически миниатюри „Сън за щастие” (1906), антологията „Островът на блажените” (1910) и поемата „Кървава песен” (1911). Именно заради тази творба шведският писател и член на Нобеловия комитет Алфред Йенсен, който също така е и преводач на произведенията му, издига предложение да му бъде присъдена Нобелова награда за литература. Заради преждевременната смърт на поета обаче това предложението не е разгледано.