Джордж Бърнард Шоу е известен ирландски писател – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Роден е на 26 юли 1856 г. в Дъблин, Ирландия. Средното си образование завършва в родния си град, а после се премества в Лондон. Тъй като няма финансова възможност да следва в университет, започва да работи, а по-късно и да пише. Междувременно сътрудничи на редица литературни издания, където завежда критическите рубрики. Първите му произведения не постигат успех, като те биват публикувани едва когато добива по-широка популярност като творчески критик през средата на 1880-те години. Сред най-известните му творби са пиесите „Пигмалион“ (1913), „Ученикът на дявола“ (1898), „Професията на госпожа Уорън“ (1894), „Цезар и Клеопатра“ (1899) и др. През 1925 г. е удостоен с Нобелова награда за литература Умира на 2 ноември 1950 г. в градчето Ейът Сейнт Лорънс, Англия.      

Роден е на 31 май 1866 г. в Пирот, като през 1878 г. семейството му се преселва в България. Завършва класическата гимназия в София, а после и философия в Лайпцигския университет с докторат на тема „Лотцевото метафизическо понятие за душата“. През 1892 г. започва да издава известното и авторитетно литературно списание „Мисъл“ (1892-1907 г.). Във оформения около изданието творчески кръг влизат още Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров. В периодите 1895-1896 г. и 1899-1907 г. е професор във Висшето училище в София, а през 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество. Д-р Кръстев е първият професионален литературен критик и историк в България след Освобождението, основоположник на експерименталната психология и на неокантианската нормативна естетика в България, философ идеалист. Първата си литературно-критическа студия пише още като студент. Впоследствие сътрудничи на списанията „Периодическо списание“ (на БКД), „Труд“, „Денница“, „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, на вестниците „Гражданин“, „Демократ“, „Народ“ и др. Публикува обзорни студии върху новата българска литература в редица чуждестранни издания като сп. „Современник“ (Санкт Петербург), „Вестник Европы“ (Санкт Петербург), „Internationale Wochenschrift“ (Berlin). Автор е на статии в областта на философията, психологията, социологията, педагогиката, учебното дело, вътрешната и външната политика. Умира на 5 април 1919 г. в София.