Сър Уолтър Скот е известен шотландски писател на исторически романи. Много от тях остават класики както в английската, така и в шотландската литература. Роден e в Единбург на 15 август 1771 г. в семейството на адвокат. Още от ранна детска възраст проявява силен интерес към местните предания и легенди, а по-късно също завършва право в университета. Литературната си дейност започва с няколко тома древни балади, а по-късно и се изявява и като поет като в периода 1805-1817 г. пише 5 поеми. Когато вече си е създал име и натрупал известност като писател през 1814 г. излиза от печат първият му роман „Уейвърли“. По-късно се появяват и редица други негови известни творби като например „Роб Рой“ (1818), „Айвънхоу“ (1820), „Ричард Лъвското сърце“ (1925) и др. Характирна черта на книгите му е, че се основават на задълбочени проучвания и представят много достоверно съответната историческа епоха. Освен това Уолтър Скот е автор и на няколко сборника и пиеси. Признат като голям писател още преживе, през 1820 г. Уолтър Скот получава благорадническа титла. В края на живота си фалира и е притуден да работи усилено до смъртта си, за да изплати дълговете си. Умира на 21 септември 1832 г. в Мелроуз, Шотландия.

В годината, в която светът отбелязва 700 години от смъртта на Данте, Централната библиотека на БАН представя на своите читатели и съмишленици изложба, посветена на гения на италианското средновековие – поета, философа, мислителя от Флоренция, преминал с интелектуална мощ през цяла Италия и останал завинаги в Равена в нощта на 13 срещу 14 септември 1321 г., но продължаващ да буди умовете и да разпалва въображението на цялото човечество. И това е причината, поради която  избрахме да покажем тази изложба в Европейските дни на наследството, инициатива в която нашата библиотека за поред път участва. Венецът на неговото творчество „Божествена комедия“ остава в историята на световната литература като ненадминат философско-художествен синтез на средновековната култура, положил основите на съвременния италиански език. В изложбата е включен първият опит за превод на Данте на български, отпечатан през 1884 г. в „Българска христоматия“ на Ив. Вазов и К. Величков, а също и преводите на Кирил Христов, Милко Ралчев, Иван Иванов и Любен Любенов и др.     Представени са преводи на „Божествена комедия“ на английски, френски, немски, руски език от личните библиотеки на проф. Марко Балабанов, Стоян Михайловски, д-р Никола Сакаров, проф. Тома Томов. Специално внимание е отделено на издания на Данте на италиански език, съхранявани във фондовете на ЦБ – БАН, най-старите сред които са: „La Divina Commedia col comento del P. Bonaventura Lombardi“ (1847) г., „Opere minori“ precedute da discorso filologico-critico di P. I. Fraticelli (1855) и „La Divina Commedia“ на флорентинското издателство Fratelli Alinari от 1902 г., която съдържа рисунки и графики от съвременни италиански художници, създадени специално за него. Илюстрациите в този книгоиздателски шедьовър отразяват както огромната популярност на Данте, така и влиянието на символизма, прарафаелитите и ар нуво в Италия. Включена е и българска и чуждестранна критика за Данте Алигиери. Голяма част от книгите са с илюстрации на големия френски художник и гравьор Гюстав Доре. Изложбата беше представена във фоайето на централната сграда на БАН на 18 септември (събота) 2021 г. от 10 до 16 ч. в рамките на традиционната ежегодна инициатива „Европейски дни на наследството“ и беше посетена от посланичката на Италия в България - Н.П. Джузепина Дзара, директорката на Италианския културен институт – г-жа Верена Витур и бившия посланик на България във Ватикана - проф. Кирил Топалов, посрещнати от доц. д-р Елка Трайкова, доц. Силвия Найденова и доц. Никола Казански. Гости на изложбата бяха Димитър Ганчев - директор на Българската секция на Радио Ватикана, доц. д-р Марко Скарпа (КМНЦ – БАН), преводачката Цвета Цанкова, преподаватели от Италианския лицей и др.  

Родена e в с. Дъбовик (Добрич). Завършва гимназия във Варна, а после следва естествени науки в Софийския университет и френска филология в Женева и Гренобъл (1905-1906). След завръщането си в България работи като учителка по френски език в Добрич. В периода 1911-1932 често пътува  в чужбина самостоятелно във връзка с преводаческата си дейност или със съпруга си проф. Боян Пенев. През това време изнася също така и сказки, посветени на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 г. съвместно със С. Андреев редактира поредицата „Библиотека за най-малките“. От 1939 до 1941 г. е редактор и на детското списание „Прозорче“. Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), член и дългогодишна председателка на Българския ПЕН-клуб (1927). Била е също съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947 – 1950). Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество. През 1968 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на град Толбухин“. Литературната си дейност започва още като ученичка през 1900 г. През 1905 – 1906 г.  публикува стихотворни цикли в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“. По-късно различни нейни текстове излизат в редица литературни издания като например „Съвременна мисъл“, „Златорог“, „Полско-български преглед“, „Демократически преглед“, „Листопад“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“ „Слово“,  „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Зора“, „Женски глас“, „Мисъл“, „Дневник“ и др. Сътрудничи на много детски периодични издания: „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Детски живот“, „Росица“, „Славейче“, „Весела дружина“, „Прозорче“ и др. След 1944 г. публикува в множество периодични издания, включително и за деца.