Роден е на 31 май 1866 г. в Пирот, като през 1878 г. семейството му се преселва в България. Завършва класическата гимназия в София, а после и философия в Лайпцигския университет с докторат на тема „Лотцевото метафизическо понятие за душата“. През 1892 г. започва да издава известното и авторитетно литературно списание „Мисъл“ (1892-1907 г.). Във оформения около изданието творчески кръг влизат още Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров. В периодите 1895-1896 г. и 1899-1907 г. е професор във Висшето училище в София, а през 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество. Д-р Кръстев е първият професионален литературен критик и историк в България след Освобождението, основоположник на експерименталната психология и на неокантианската нормативна естетика в България, философ идеалист. Първата си литературно-критическа студия пише още като студент. Впоследствие сътрудничи на списанията „Периодическо списание“ (на БКД), „Труд“, „Денница“, „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, на вестниците „Гражданин“, „Демократ“, „Народ“ и др. Публикува обзорни студии върху новата българска литература в редица чуждестранни издания като сп. „Современник“ (Санкт Петербург), „Вестник Европы“ (Санкт Петербург), „Internationale Wochenschrift“ (Berlin). Автор е на статии в областта на философията, психологията, социологията, педагогиката, учебното дело, вътрешната и външната политика. Умира на 5 април 1919 г. в София.  

През 2021 г. се навършват 165 години от рождението на известния български писател, общественик и политик Стоян Михайловски. Роден на 7 януари 1856 г. в малкото градче Елена, получил високо образование първо в султанския лицей „Галатасарай“ в Цариград, а после и във Франция, той остава в историята и народната памет основно като автора на известното стихотворение „Кирил и Методий“. За първи път Михайловски го публикува в сп. „Мисъл“ през 1892 г., когато е учител по френски език в Русенската мъжка гимназия. Десет години по-късно, през 1901 г., композиторът Панайот Пипков създава познатата мелодия към него и така то се превръща в химна „Върви, народе възродени“. Оттогава вече 120 години той неизменно се изпълнява на най-светлия български празник 24 май. Стоян Михайловски обаче е много повече от създателя на текста на познатия и обичан от всички всеучилищния химн. Литературната си дейност започва още като ученик през 1872 г. в сп. „Читалище“, а по-късно печата и сътрудничи на редица други издания: „Мисъл“, „Денница“, „Съвременник”, „Светлина”, „Нов живот” и др. В българската литература оставя произведения като например стихосбирките „Железни струни“ (1890) , „Днес чук, утре наковалня“ (1905), своите знаменити „Поема за злото“ (1889) и „Книга за българския народ“ (1897), сатирите си „Книга за оскърбените и онеправданите“ (1903) и „Източни легенди“ (1904), така характерните за него диалогизирани очерци като „От развала към провала“ (1905), много оригинални басни и др. Голямата сила на перото му е в публицистиката. В началото на 20-и век Стоян Михайловски се откроява като един от най-ярките й представители – именно през този период на страниците на вестниците „Напред“ и „Ден“ излизат редица негови политически статии, които дискутират най-наболелите и актуални теми и отражението им в тогавашния български обществен живот – подписването на Ньойския договор, войните, различни политически и социални вълнения и др. В периода 1901-1904 г. той е също така член и председател на Върховния македоно-одрински комитет и в тази си роля пътува из Европа в търсене на подкрепа сред европейските правителства в полза на македонското и одринското население. По повод бележитата годишнина Централна библиотека на БАН със съдействието на Държавен културен институт към Министерството на външните работи подготви постерна изложба, посветена на Стоян Михайловски. На 11 табла са представени информация за живота му, негови първи публикации на страниците на „Периодическо списание“ и „Сборник за народни умотворения“, първи издания на негови произведения, както и част от книгите от изключително богатата му лична библиотека, която се съхранява в нашите фондове. Тя включва произведения от българската, френската и руската литературна класика, речници, книги с философска, историческа, юридическа и политическа тематика, които са доказателство за неговата образованост и голяма обща култура. Много от представените издания са дарени както от бележити родни писатели и творци като Иван Вазов, д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, Кирил Христов, Антон Страшимиров, така и от видни български общественици и просветни дейци, сред които Димитър Молеров, Димитър Мишев, Юрдан Тодоров, Йосиф Хербст и др. По този начин автографите и посвещенията на техните страници разкриват и допълват портрета на Стоян Михайловски, като предоставят още ценна информация за [...]