На 11 декември 2021 г. Централна библиотека – БАН гостува на българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим с постерната изложба „Иван Вазов – 100 години безсмъртие“, подготвена в сътрудничество с Института за литература – БАН и Научния архив на БАН, и представи проекта „Дигитализиране на литературни периодични издания от 20-те г. на ХХ век, т. 6 от поредицата „Периодика и литература“, създадена в рамките на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“. Домакин на събитието бе американският университет „Темпъл“ в Рим в лицето на неговия декан доц. Емилия Занкина. Сред многобройната публика, освен родители на деца в българското училище, бяха: Н. Пр. Тодор Стоянов – Посланик на България в Италия и неговата съпруга, Любомир Иванов – представител на България във ФАО, проф. Анна Влаевска – преподавател в Университета в Пиза, проф. Красимир Станчев – преподавател в Университета Рома Тре, д-р Роберто Риналди – директор на Лабораторията по физика в Централния Институт по реставрация към Италианското министерство на културата, падре Йоан Виктор Хаджиев от Ордена на босите кармелити, докторант по канонично право със специализация по юриспруденция в Папския Грегориански университет в Рим, Венета Ненкова – председател на Асоциация „Паралел 43“ и сътрудник на „Радио Ватикана“, Детелина Кирилова – директор на българското училище в Рим „Асен и Илия Пейкови“, Николинка Ценова – преводач, Румен Иванчев – детски поет. Изложбата бе открита от г-жа Венета Ненкова, която представи пред гостите Централна библиотека на БАН като най-старата научна библиотека в България. Тя акцентира върху необходимостта българските институции да представят по-често сред българите в чужбина своето богато културноисторическо наследство. В словото си тя накратко проследи пътя на едно щастливо творческо пътуване на Патриарха на българската литература Иван Вазов с Михаил Маджаров в Рим през 1884 г. Приветствие към гостите отправи и доц. Емилия Занкина, която изрази готовността си за подкрепа и на други подобни инициативи. Тя специално отбеляза професионалните си връзки с най-големите научни библиотеки в България и по-конкретно с Националната библиотечно-информационна система (НАБИС), където е Председател на Съвета на директорите от 2018 до 2020 г. Н. Пр. Тодор Стоянов поздрави гостите и организаторите на събитието, като специално изтъкна ролята на директора на ЦБ – БАН д-р Силвия Найденова и на всички участвали за осъществяването на изложбата. Неговите думи на благодарност бяха и към доц. Занкина за активната ѝ подкрепа на българското училище, така че то да има едно достойно и полагащо му се място в сърцето на Рим. Той подчерта, че българите в чужбина винаги ще успяват, когато са сплотени и отдадени на каузата да предават на децата си своята любов към България, предоставяйки им възможността да преоткриват красотата и богатството на езика ни в творчеството на родните класици и да следват заветите на Патриарха на българската литература Иван Вазов.  

Френският писател Гюстав Флобер е роден на 12 декември 1821 г. в Руан, Франция, като син на директора и старши хирург на местната болница. Първо учи в родния си град, а после заминава за Париж, за да учи право, но в крайна светка на завършва. През 1846 г. умира баща му, който му оставя значително наследство, което до голяма степен да обезпечи живота му. В периода 1848-1852 г. пътува в Близкия изток, посещава Египет и Истанбул, където събира и информация за своите произведения. Последните години от живота му се оказват доста тежки за Флобер. През 1870 г. по време на Френско-пруската война пруски войници окупират къщата му. По-късно писателят изпада във финансови затруднения вследствие на професионални провали от страната на съпруга на своята племенница. Започва да пише още в ранна възраст. Най-известното му произведение остава романът „Мадам Бовари” (1857 г.). Сред другите му популярни се нареждат още романите  „Саламбо” (1862 г.), „Възпитание на чувствата” (1869 г.) и недовършеният и посмъртно издаден „Бувар и Пекюше” (1881 г.). Той е и автор и на няколко новели, разкази и драми. Оставя също така обширна и старателно архивирана кореспонденция, която разкрива повече подробности за неговите разбирания и начин на работа. Умира на 8 май 1880 г.