Димчо Дебелянов е известен български поет и преводач. Роден е на 28 март 1887 г. в Копривщица. След смъртта на баща му семейството се изселва в Пловдив при най-големия му брат Иван, където Дебелянов учи в Пловдивската мъжка гимназия. През 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но после се премества в Историко-филологическия факултет, където следва само две години. Поради липса на средства не успява да осъществи желанието си да учи в чужбина. В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран и взима участие в Балканската война като редник в Самоков. От септември 1913 г. до март 1914 г. прекарва в Школата за запасни офицери в Княжево. През 1915 г. е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война заминава като доброволец на фронта, макар да не е подлежал на мобилизация. Загива в сражение на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демирхисар. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица. Първите си стихотворения пише още като ученик в Пловдив, но после ги изгаря. През 1906 г. в сп. „Съвременност“ са отпечатани и първите му творби. Сътрудничи на сп. „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“, „Отечество“, „Смях“, „Звено“, „Листопад“, „Барабан“ и др. издания. Заедно с Димитър Подвързвачов през 1910 г. съставя и редактира „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам“. През 1914 г. е съредактор в сп. „Звено“. Самостоятелно научава френски и руски език и успешно превежда творби от Молиер, Ан. Франс, Ж. Мореас, П. Луис, С. Позняков, У. Шекспир и др.    

На 23 март в Националната художествена галерия съвместно с Посолството на Италианската република в София и Италианския културен институт в България беше открита изложбата „Скъпоценният път на Данте. „Божествена комедия“ в бижутата на Диего Перкоси Папи“. На откриването присъстваха вицепремиерът на България Илияна Йотова, Н. Пр. Джузепина Дзара, посланик на Италианската република, директорът на Националната галерия Яра Бубнова, авторът Диего Перкоси Папи и кураторът на изложбата Ирина Дилкова. По случай 700-годишнината от смъртта на Данте Алигиери Ателие Перкоси Папи отдава почит на Върховния поет, като илюстрира пътуването му в „Божествена комедия“ чрез великолепни бижута и предмети на изкуството. Харон, Минотавърът и Ериниите със страховити и много богати форми представят Ада. В Чистилището завистта, гневът и алчността представляват най-страшните смъртни грехове. Небето блести със скъпоценни камъни и миниатюри. Художествени инсталации, съвременни и старинни скъпоценни предмети подчертават абсолютната актуалност на това литературно произведение. В приветственото си слово към гостите Н. Пр. Джузепина Дзара отбеляза голямото значение на сътрудничеството между италианските и българските институции за осъществяването на това културно събитие. Специално място беше отделено и на участието на Централна библиотека на БАН с няколко ценни издания: първата публикация на първите две песни от „Ад“ в превод на Константин Величков в сп. „Български преглед“, кн. IV, 1893 г., първото цялостно, „великолепно по своето изящество“, издание на „Ад“ от 1906 г. в превод на К. Величков със 76 илюстрации от Гюстав Дюре, “La Divina Commedia“ на флорентинското издателство Fratelli Alinari от 1902 г. с рисунки и графики от съвременни италиански художници, създадени специално за него. Изложбата ще продължи до 30 април 2022 г.

Никола Михов е известен български библиограф, икономист и културен деец. Роден е на 6 март 1877 г. в Габрово. След като завършва Априловската гимназия, за няколко години работи като учител. По-късно следва биология и социология в Брюксел, където през 1900 г. се дипломира с докторат на тема „История на статистиката“. След като се завръща обратно в България е последователно учител по френски език във Велико Търново, Априловската гимназия и Първа мъжка гимназия в София и подпредседател на читалище „Априлов-Палаузов“. През 1908 г. е назначен за поддиректор на Народната библиотека.  Когато през 1911 г. директорът Пенчо Славейков е уволнен, Никола Михов написва статия в негова защита и подава оставка. По-късно през 1923 г. той самият отказва да заеме този пост. В периода 1912-1918 г. участва като офицер във войните. През 1918 г. постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна, а през 1923 г. заминава в чужбина, където дълги години работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Виена, Париж, Лондон, Марсилия и Женева. Там събира ценни данни за икономиката, демографската и културната история на България до Освобождението, както и за историята на Турция. От 1938 до 1957 г. е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов (днес Стопанска академия „Д. А. Ценов“). По покана на ректора помага за изграждането на библиотеката на училището „Д. А. Ценов“, в която оставя 17 тома научно-библиографско наследство и която днес носи неговото име. През 1947 г. за своите заслуги е избран за академик на БАН. Първата библиография на Никола Михов е „Успехите на естествознанието през XIX век“ (1908). Сред най-значимите му трудове се нареждат „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 тома, 1914 – 1934), „Населението на Турция и България през XVIII и XIX век – библиографски издирвания“ (5 тома, 1915 – 1967),  „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 тома, 1941 – 1970) и др. Умира на 5 април 1962 г.