Фьодор Михайлович Достоевски се нарежда сред най-известните руски писатели и публицисти и често е определян като като един от най-значимите психолози в световната литература. Роден е през 1821 г. в Москва. Той е второто от седемте деца в семейството на лекар в болница за бедни. Научава се да чете и пише още на 4-годишна възраст, а по-късно родителите му го записват да учи във френски пансион и колеж в Москва. След смъртта на майка му двамата с брат му Михаил са изпратени в Петербургското военно-инженерно училище. Когато умира баща му, бъдещият писател получава първия си силен пристъп на епилепсия, което засилва още повече неговата вглъбеност и затвореност. След като завършва образованието си, работи за кратко на държавна служба. По същото време се захваща с превод на художествена литература и започва да пише първия си роман „Бедни хора“, който излиза през 1846 г. Достоевски е приет в елитните литературни кръгове, но пред тях предпочита събранията на кръжока на революционера Михаил Петрашевски – борец срещу царската власт и за освобождаване на крепостните селяни в Русия. През 1849 г., след доклад от шпионин пред Министерството на външните работи, заедно с други членове на кръга е арестуван и осъден на смърт. В последния момент предвидената екзекуция е заменена с 4 години каторга. След освобождението си първоначално е зачислен в едни граничен батальон в Семипалатинск. Съвместно с брат си Михаил издава революционното сп. „Време“, което по-късно бива преименувано на „Епоха“. През годините често често има финансови затруднения, често породени и от зависимостта му от хазарта. В последните години от живота си става почетен член на Руската академия на науките. Творчеството му включва романи, новели, разкази, есета и преводи. Най-голяма популярност му носи т. нар. „петокнижие“: романите „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“, „Юноша“ и „Братя Карамазови“. Заедно с Лев Толстой е смятан за един от най-великите романисти от Златния век на руската литература. Умира през 1881 г. в Санкт Петербург.  

Изложбата, която показва  Централна библиотека на БАН, е финализиране на проекта, по който работеше в периода 2019-2021 г. „Дигитализиране на литературни  периодични издания от началото на XX век, т. 6 от поредицата „Периодика и литература“. Това е един от работните пакети от Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“. Поредицата „Периодика и литература“ е пръв опит за цялостно научно изследване на литературния периодичен печат от Освобождението до 1944 г. Изданието е  богат източник на непознати факти от българската културна история. Съдържа научно-аналитични студии и статии за литературни списания и вестници, смесени и хумористични издания. По този начин следваме линията на поредицата, но в нова дигитална среда, допълнена с изображения на цялостното съдържание на изданията.