Френският писател Гюстав Флобер е роден на 12 декември 1821 г. в Руан, Франция, като син на директора и старши хирург на местната болница. Първо учи в родния си град, а после заминава за Париж, за да учи право, но в крайна светка на завършва. През 1846 г. умира баща му, който му оставя значително наследство, което до голяма степен да обезпечи живота му. В периода 1848-1852 г. пътува в Близкия изток, посещава Египет и Истанбул, където събира и информация за своите произведения. Последните години от живота му се оказват доста тежки за Флобер. През 1870 г. по време на Френско-пруската война пруски войници окупират къщата му. По-късно писателят изпада във финансови затруднения вследствие на професионални провали от страната на съпруга на своята племенница. Започва да пише още в ранна възраст. Най-известното му произведение остава романът „Мадам Бовари” (1857 г.). Сред другите му популярни се нареждат още романите  „Саламбо” (1862 г.), „Възпитание на чувствата” (1869 г.) и недовършеният и посмъртно издаден „Бувар и Пекюше” (1881 г.). Той е и автор и на няколко новели, разкази и драми. Оставя също така обширна и старателно архивирана кореспонденция, която разкрива повече подробности за неговите разбирания и начин на работа. Умира на 8 май 1880 г.

Еразъм Ротердамски е виден нидерландски мислител, философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на религиозните борби между римокатолицизма и зараждащото се протестантство. Роден е на 28 октомври 1466 г. в Ротердам. Получава много добро образование и изучава латински и старогръцки език. През 1488 г. постъпва в манастир, а през 1492 г. е ръкоположен за свещеник. През 1495 – 1499 г. учи в един от тогавашните центрове на схоластиката в теологическия факултет на Парижкия университет. През различни периоди от живота си живее и работи още във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. В Лондон завързва близки приятелски отношения с Томас Мор и през 1515 г. е назначен за кралски съветник. Няколко години е професор по старогръцки език в университета в Кембридж. Еразъм Ротердамски е автор на многобройни съчинения в различни области – педагогика, теология, етика, филология, притчи, диалози. Важна част е епистоларното му творчество, като именно в писмата му са разкрити и много от възгледите му. Най-известното му произведение е сатирата „Възхвала на глупостта“, която е написана под формата на писмо до Томас Мор. Отпечатана е за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че приживе е преиздавана 40 пъти. Умира на 12 юли 1536 г. в Базел, Швейцария.