Испанският писател Мигел де Сервантес е роден на 29 септември 1547 г. в град Алкала де Енарес, намиращ се в автономната област Мадрид. Сведенията за детството и юношеските му години са твърде малко, като се предполага, че семейството пътува от град на град и живее много бедно. През 1569 г. той заминава за Рим, където за известно време служи при кардинал Джулио Акуавива. Записва се в Испанската морска пехота и взема участие в битката при Лепанто на 7 октомври 1571 г., където е ранен сериозно в лявата ръка. През 1575 г. отпътува с кораб за Барселона, носейки препоръчителни писма до крал Филип II. Впоследствие корабът е нападнат от берберски пирати, които убиват мнозина от екипажа, а Сервантес и другите оцелели са отведени в плен в Алжир. Там прекарва пет години като роб преди да бъде откупен от родителите си и с помощта на Тринитарианския орден да се върне в родината. Започва работа в държавната администрация, но по-късно през живота си банкрутира и на два пъти е арестуван за финансови нарушения. След завръщането си в Испания Сервантес решава да стане писател и започва да пише стихотворения. През 1585 г. издава и първото си произведение – пасторлания роман „Галатея“. За съжаление той не постига широка известност, а по това време пиесите му също не се радват на голям успех. През 1605 г. публикува първата част на най-прочутата си творба „Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча“. Благодарение на нея Сервантес най-накрая се сдобива с международно признание и през 1606 г. се премества в Мадрид, където остава да живее до края на живота си. Десет години по-късно се появява и втората част на романа. Други негови известни произведения са сборникът „Поучителни новели“ (1613), „Пътуване до Парнас“(1614), пиесите „Договорът от Алжир“ и „Обсадата на Нуманция“ и приключенският роман „Персил и Сигисмунда“ ( издаден посмъртно през 1617). Сервантес умира в Мадрид на 22 април 1616 г.    

Добри Чинтулов български възрожденски поет и културно-просветен деец. Роден е през м. септември 1822 г. в Сливен в семейството на бедни занаятчии. Първоначалното си образование добива в гръцкото училище в родния си град. През 1838 г. заминава за Търново, където учи и междувременно слугава около шест месеца. После отпътува за Букурещ, където още година и половина учи отново на гръцки при гърчеещите се учители братя Христиди. След като разбира от Захари Княжески, че руското правителство опуска няколко стипендии за българи и с помощта на богатия си съгражданин Димитър Диамандиев, през 1839 г. пристига в Одеса, където учи три години в уездното (околийското) училище. През септември 1843 г. постъпва в Одеската Херсонска духовна семинария, която завършва през м. юли 1849 г. След завръщането си в България от 1850 до 1858 г. учителства в родния Сливен, а по-късно става главен учител в Ямбол, където остава до 1861 г. През1871 г. е избран за делегат от Сливенската епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархическия устав. По-късно учителства отново за период от около 3 години преди сам да напусне поради проблеми със зрението. Добри Чинтулов оставя неголямо поетично наследство, но в него се отличават някои от най-известните български стихотворения, превърнали се впоследствие и в прочути възрожденски песни като „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Стани, стани, юнак балкански“. Приживе той е публикувал само три свои произведения в „Цариградски вестник“ през 1849 г: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“. Участва в първия български литературен кръг заедно с Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева и Ботьо Петков. Автор е на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и се разпространяват само във вид на преписи от учители и ученици. Умира в Сливен на 27 март 1886 г.    

В Деня на София д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека, откри изложбата „130 години от създаването на списание „Мисъл“ – ярка българска диря в европейското културно наследство“, реализирана по повод Европейските дни на наследството. Още в първите часове над 100 граждани и гости на столицата разгледаха постерните табла и ценни експонати от богатите фондове на библиотеката, представящи Великата четворка – д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров. Изложбата беше представена от доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“: „Питала съм се – не сме ли казали всичко за сп. „Мисъл“, за кръга Мисъл, има ли все още какво да кажем, има ли все още какво ново да покажем. Тази изложба ни показва точно това – винаги бихме могли да разкажем и още нещо, да покажем още нещо за тези невероятни интелектуалци, които създават онова пространство, осмислят с гениалност, с творчеството си онова пространство, което наричаме канон на българската литература. Всички знаем огромното мисия на сп. „Мисъл” да отвори българската литература към европейското културно пространство. Д-р Кръстев създава една нова естетическа парадигма, една нова културна политика – българската литература да се равнопостави с европейската, да освободи макар и малобройната тогава българска интелигенция от ниското ѝ самочувствие, от усещането, че тя е затворена, патриархална, че си е самодостатъчна.“ Кратки слова произнесоха проф. Михаил Неделчев и доц. Георги Цанков, двама от най-авторитетните изследователи на кръга „Мисъл“. Сред гостите на събитието бяха и проф. Румяна Дамянова, доц. Йордан Ефтимов, проф. Кирил Топалов, доц. Мария Огойска, гл. ас. Николета Пътова, проф. Андреана Евтимова, доц. Мариета Гиргинова и проф. Олга Смолина (Северодонецк), Марина Николова (Мелитопол), журналистите Златина Георгиева, Паулияна Новакова и Зоя Цанкова, поетесата Елисавета Шапкарева, много гости на столицата и приятели на Централна библиотека. Благодарим на всички колеги, съпричастни към осъществяването на изложбата! Честит празник!