На 23 март в Националната художествена галерия съвместно с Посолството на Италианската република в София и Италианския културен институт в България беше открита изложбата „Скъпоценният път на Данте. „Божествена комедия“ в бижутата на Диего Перкоси Папи“. На откриването присъстваха вицепремиерът на България Илияна Йотова, Н. Пр. Джузепина Дзара, посланик на Италианската република, директорът на Националната галерия Яра Бубнова, авторът Диего Перкоси Папи и кураторът на изложбата Ирина Дилкова. По случай 700-годишнината от смъртта на Данте Алигиери Ателие Перкоси Папи отдава почит на Върховния поет, като илюстрира пътуването му в „Божествена комедия“ чрез великолепни бижута и предмети на изкуството. Харон, Минотавърът и Ериниите със страховити и много богати форми представят Ада. В Чистилището завистта, гневът и алчността представляват най-страшните смъртни грехове. Небето блести със скъпоценни камъни и миниатюри. Художествени инсталации, съвременни и старинни скъпоценни предмети подчертават абсолютната актуалност на това литературно произведение. В приветственото си слово към гостите Н. Пр. Джузепина Дзара отбеляза голямото значение на сътрудничеството между италианските и българските институции за осъществяването на това културно събитие. Специално място беше отделено и на участието на Централна библиотека на БАН с няколко ценни издания: първата публикация на първите две песни от „Ад“ в превод на Константин Величков в сп. „Български преглед“, кн. IV, 1893 г., първото цялостно, „великолепно по своето изящество“, издание на „Ад“ от 1906 г. в превод на К. Величков със 76 илюстрации от Гюстав Дюре, “La Divina Commedia“ на флорентинското издателство Fratelli Alinari от 1902 г. с рисунки и графики от съвременни италиански художници, създадени специално за него. Изложбата ще продължи до 30 април 2022 г.

Никола Михов е известен български библиограф, икономист и културен деец. Роден е на 6 март 1877 г. в Габрово. След като завършва Априловската гимназия, за няколко години работи като учител. По-късно следва биология и социология в Брюксел, където през 1900 г. се дипломира с докторат на тема „История на статистиката“. След като се завръща обратно в България е последователно учител по френски език във Велико Търново, Априловската гимназия и Първа мъжка гимназия в София и подпредседател на читалище „Априлов-Палаузов“. През 1908 г. е назначен за поддиректор на Народната библиотека.  Когато през 1911 г. директорът Пенчо Славейков е уволнен, Никола Михов написва статия в негова защита и подава оставка. По-късно през 1923 г. той самият отказва да заеме този пост. В периода 1912-1918 г. участва като офицер във войните. През 1918 г. постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна, а през 1923 г. заминава в чужбина, където дълги години работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Виена, Париж, Лондон, Марсилия и Женева. Там събира ценни данни за икономиката, демографската и културната история на България до Освобождението, както и за историята на Турция. От 1938 до 1957 г. е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов (днес Стопанска академия „Д. А. Ценов“). По покана на ректора помага за изграждането на библиотеката на училището „Д. А. Ценов“, в която оставя 17 тома научно-библиографско наследство и която днес носи неговото име. През 1947 г. за своите заслуги е избран за академик на БАН. Първата библиография на Никола Михов е „Успехите на естествознанието през XIX век“ (1908). Сред най-значимите му трудове се нареждат „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 тома, 1914 – 1934), „Населението на Турция и България през XVIII и XIX век – библиографски издирвания“ (5 тома, 1915 – 1967),  „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 тома, 1941 – 1970) и др. Умира на 5 април 1962 г.    

Виктор Юго е един от най-известните френски писатели и общественици. Роден е на 26 февруари  1802 г. в Безансон като най-малкия син в семейството на военен. През 1813 г. се установява с майка си и братята си в Париж, където постъпва да учи в пансион. Отново по това време започва да пише и първите си стихове и участва в различни поетични конкурси. Окуражен от първите си успехи, той решева да се посвети на литературата. През 1821 г. излиза първата му стихосбирка, през 1823 г. и първият му роман. През следващите години Виктор Юго продължава да пише поезия и множество пиеси, които утвърждават името му във френската литература по това време. През 1841 г., след няколко неуспешни опита, официално е приет за  член на Френската академия на науките. През 1844 г. Юго става приближен на краля, а на следващата година е обявен и за пер на Франция. В началото на Революцията от 1848 г. е назначен за кмет на 8-и район на Париж, а по-късно става и депутат в парламента на Втората република от групата на консерваторите. Поддържа кандидатурата на Луи-Наполеон Бонапарт, който става президент през декември 1848 г. Когато обаче той подкрепя връщането на папата в Рим, скъсва отношенията си с него и по този начин влиза в конфликт със своите доскорошни политически съмишленици, които вече счита за реакционери.След последвалия държавен преврат от 1851 г. за кратко е арестуван, а после напуска Франция като живее в изгнание последователно в Брюксел и островите Джърси и Гърнси. Виктор Юго се връща във Франция едва през 1871 г. след свалянето на император Наполеон III. Виктор Юго оставя изключително богато литературно творчество – множество стихове („Есенни листа“, „Съзерцание“, „Гибелните години“ и др.), романи („Кромуел“, „Парижката Света Богородица“, „Клетниците“, „Морски труженици“ и др.), пиеси („Ернани“, „Кралят се забавлява“и др.) и публицистични творби. През 1878 г. получава удар, който отслабва здравето му, и умира на 22 май 1885 г. в Париж.