Иван Димитров Шишманов е известен български литературен историк и критик, етнограф и фолклорист, културолог, преводач, общественик и дипломат. Роден е на 22 юни 1862 г. в Свищов в семейството на възрожденския книжовник Димитър Шишманов. Първоначалното си образовение получава в родния си град и във Видин, а после заминава със стипендия към Виенското дружество „Напредък“ по предложение на унгарския учен Феликс Каниц да учи в Педагогическото училище във Виена (1876 – 1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885 – 1886). През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд. През 1885 г. пише апел на българските студенти в Женева към всички народи да подкрепят Съединението на Източна Румелия с Княжество България. По време на престоя си в Швейцария се сближава с украинския публицист Михайло Драгоманов, чиято дъщеря Лидия Драгоманова става негова съпруга. През 1888 г. Иван Шишманов е сред основателите на Висшето училище в София. В началото е извънреден преподавател, а после – редовен преподавател и професор по всеобща литературна и културна история. Работи като началник на отделение към Министерството на народното просвещение (1889–1894). Основател и редактор (1889 – 1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Участва в редактирането на списание „Български преглед“ (1893 – 1900). В периода 1903–1907 г.е министър на народно просвещение, но напуска поради несъгласие с действията на правителството по време на университетската криза под натиска на двореца. Заминава за Швейцария, за да продължи научните си занимания (1907–1909). Назначен е за български пълномощен министър в Украйна при управлението на Павло Скоропадски (1918–1919). През 1921–1923 Шишманов като почетен гост във Фрайбургския университет, където чете лекциите си „Славянският свят“. Иван Шишманов е инициатор за основаването на множество важни културни институти: Софийския университет, Народния театър, Художествената академия, Етнографския музей, Музикалното училище в София. Организатор на просветни дружества, библиотеки, читалища, изложби и др., участва в редица конференции и конгреси. Член на дружеството „Славянска беседа“ (1890), дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата в Белград (1892), член на гръцкото филологическо дружество „Парнас“ (1896), дописен член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1899), на Виенското антропологическо дружество (1900), действителен член на БАН (1902), почетен член на университета в Харков (1907), основател и почетен член на Съюза на българските писатели (1913), действителен член на научното дружество „Шевченко“ в Лвов (1914). Председател на българската секция на Паневропейския съюз и на българската секция на ПЕН-клуба (1926). На конгреса на Международния ПЕН-клуб в Осло (1928) представя идеята на българската интелигенция за мир и културно сътрудничество. Умира на 22 юни 1928 г. в Осло, Норвегия.    

Юрий Иванович Венелин (псeвдоним на Георги Хуца) е украински славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог. Роден е на 22 април 1802 г. в свещеническо семейство в село Тибава. Завършва гимназия в Ужгород, учи в Сатмарския епископски лицей (1821) и философия в университета в Лвов (1822-1823). По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. В периода 1825-1829 г. следва медицина в Москва. През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург, като  посещава някои български градове, записва редица народни песни и умотворения и се запознава непосредствено с някои особености на българския език. Впоследствие установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото поддържа оживена кореспонденция. По това време Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. През 1829 г. издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, който оказва голямо влияние върху зараждащата се родна интелигенция. Сред другите му бележити трудове са „О характере народных песен у славян задунайских” (1835), „О зародыше новоболгарской литературы” (1838), „Принятие христианства славянскими народами до Кирилла и Мефодия” (1839), „Скандинавомания и ее поклонники, или Столетние изыскания о варягах” (1842) и др. Посмъртно е публикувана „Критически изследвания за българската история” 1849). Публикува статии и исторически изследвания в „Московский вестник”, „Телескоп”, „Отечественные записки”, „Журнал Министерства Народного Просвещения”. Умира в Москва на 26 март 1839 г. и е погребан в Даниловия манастир.  

На 23 май в Галерия на открито пред Народния театър „Иван Вазов” беше открита изложбата „300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История Славянобългарска”, организирана от Централна библиотека. Експозицията  е част от националната културна програма, посветена на двете годишнини, които са включени в Списъка на бележити годишнини на ЮНЕСКО за периода 2022-2023г., и е осъществена в партньорство с Държавния културен институт към МВнР и Столична община. В 14 табла на български и 14 на английски език са представени изданията, преписите и преправките на Паисиевата творба, съхранявани в нашите фондове, публикациите за нея в „Сборник за народни умотворения и народопис”, „Списание на БАН” и „Периодическо списание на Българското книжовно дружество”, както и информация за изворите за написването й и изследванията на различни изтъкнати експерти в областта. Изложбата ще продължи две седмици. Сред гостите бяха чл.-кор. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН, научен секретар доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар чл.-кор. Нина Атанасова, акад. Васил Николов, д-р Биляна Яврукова, зам.-директор на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски”, Юлия Цинзова, директор на Столична библиотека, и представители от Държавния културен институт към МВнР, читатели, колеги и журналисти от БТА и Дарик, които отразиха събитието. Екипът на Централна библиотека ви поздравява с 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност! Честит празник на буквите, словото и духовността!