Добри Чинтулов български възрожденски поет и културно-просветен деец. Роден е през м. септември 1822 г. в Сливен в семейството на бедни занаятчии. Първоначалното си образование добива в гръцкото училище в родния си град. През 1838 г. заминава за Търново, където учи и междувременно слугава около шест месеца. После отпътува за Букурещ, където още година и половина учи отново на гръцки при гърчеещите се учители братя Христиди. След като разбира от Захари Княжески, че руското правителство опуска няколко стипендии за българи и с помощта на богатия си съгражданин Димитър Диамандиев, през 1839 г. пристига в Одеса, където учи три години в уездното (околийското) училище. През септември 1843 г. постъпва в Одеската Херсонска духовна семинария, която завършва през м. юли 1849 г. След завръщането си в България от 1850 до 1858 г. учителства в родния Сливен, а по-късно става главен учител в Ямбол, където остава до 1861 г. През1871 г. е избран за делегат от Сливенската епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархическия устав. По-късно учителства отново за период от около 3 години преди сам да напусне поради проблеми със зрението. Добри Чинтулов оставя неголямо поетично наследство, но в него се отличават някои от най-известните български стихотворения, превърнали се впоследствие и в прочути възрожденски песни като „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Стани, стани, юнак балкански“. Приживе той е публикувал само три свои произведения в „Цариградски вестник“ през 1849 г: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“. Участва в първия български литературен кръг заедно с Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева и Ботьо Петков. Автор е на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и се разпространяват само във вид на преписи от учители и ученици. Умира в Сливен на 27 март 1886 г.    

В Деня на София д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека, откри изложбата „130 години от създаването на списание „Мисъл“ – ярка българска диря в европейското културно наследство“, реализирана по повод Европейските дни на наследството. Още в първите часове над 100 граждани и гости на столицата разгледаха постерните табла и ценни експонати от богатите фондове на библиотеката, представящи Великата четворка – д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров. Изложбата беше представена от доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“: „Питала съм се – не сме ли казали всичко за сп. „Мисъл“, за кръга Мисъл, има ли все още какво да кажем, има ли все още какво ново да покажем. Тази изложба ни показва точно това – винаги бихме могли да разкажем и още нещо, да покажем още нещо за тези невероятни интелектуалци, които създават онова пространство, осмислят с гениалност, с творчеството си онова пространство, което наричаме канон на българската литература. Всички знаем огромното мисия на сп. „Мисъл” да отвори българската литература към европейското културно пространство. Д-р Кръстев създава една нова естетическа парадигма, една нова културна политика – българската литература да се равнопостави с европейската, да освободи макар и малобройната тогава българска интелигенция от ниското ѝ самочувствие, от усещането, че тя е затворена, патриархална, че си е самодостатъчна.“ Кратки слова произнесоха проф. Михаил Неделчев и доц. Георги Цанков, двама от най-авторитетните изследователи на кръга „Мисъл“. Сред гостите на събитието бяха и проф. Румяна Дамянова, доц. Йордан Ефтимов, проф. Кирил Топалов, доц. Мария Огойска, гл. ас. Николета Пътова, проф. Андреана Евтимова, доц. Мариета Гиргинова и проф. Олга Смолина (Северодонецк), Марина Николова (Мелитопол), журналистите Златина Георгиева, Паулияна Новакова и Зоя Цанкова, поетесата Елисавета Шапкарева, много гости на столицата и приятели на Централна библиотека. Благодарим на всички колеги, съпричастни към осъществяването на изложбата! Честит празник!

Цани Гинчев е български писател, учител, фолклорист и общественик. Роден е в Лясковец през м. август 1832 г. Учи в селищното килийно училище, а после в Метоха при Петропавловския манастир и във Велико Търново при Никола Златарски. Работи заедно с баща си като градинар в Букурещ и успява да спечели достатъчно пари, за да продължи образованието си в Белградската гимназия. Там през 1857 г. се среща и сближава с Георги Раковски, като впоследствие става част от неговата легия. Сътрудничи му също така за изготвянето на ентографския му труд „Показалец“ и дори продава книгите му в Бесарабия и Молдова. В периода 1862-1869 е учител в българската колония в Бесарабия. След завръщането си в България преподава естествени науки и български език в Главоното мъжко класно училище в Русе с директор Драган Цанков. През 1872 г. е назначен за учител в Габрово. Участва заедно с брат си в подготовката на Априлското въстание, но след провала му заедно с другите учителите от Априловската гимназия е арестуван и прекарва два месеца в затвора в Търново. След освобождаването си работи в местното мъжко училище. След идването на руските войски е назначен за член на комисията, която управлява града, става член и председател на Търновския окръжен съвет (1879) и депутат в Първото Велико народно събрание. През май 1879 г. заедно с Марин Дринов и Васил Берон основават Археологическо дружество и инициират разкопките на Трапезица. През 1887 г. започва да издава списание „Труд“, в което и печата за първи път свои трудове като „Няколко думи за историята на нашето градинарство“, повестите „Зиналата стена“, „Ганчо Косерката“, „Женитба“, както и „Писма за корените и законите на българския език“ и „Седянка“. Автор е и на книгата „Български басни“, балади, повести, патриотични и лирични стихотворения, научни статии по езикови, земеделски и битови въпроси. От 1884 г. Цани Гинчев е редовен член и ревностен сътрудник на образуваното по негово време Българско книжовно дружество (по-късно в Българска академия на науките). Сътрудничи също така и редица сборници, списания и вестници отпреди и след Освобождението в духа на народознанието и литературата. Умира на 26 юли 1894 г. в София.