С голяма благодарност към нашите домакини – библиотеката на Брунате в лицето на нейния директор – г-жа Маура Селмо, споделяме вълнуващи моменти от представянето на изложбата „130 години от създаването на списание „Мисъл“ – ярка българска диря в европейското културно наследство“ в града, който пази паметта на големият български поет Пенчо Славейков. Събитието бе реализирано благодарение на г-жа Таня Димитрова – Генерален консул в Милано и открито от директора на ЦБ – БАН д-р Силвия Найденова в присъствието на кмета г-н Саверио Сафиоти, г-н Кръстьо Карабойчев – председател на Асоциация „Пенчо Славейков“, гр. Комо, председателя на Регионалната асоциация Pro Loco – г-жа Кика Бернаскони, директора на българското училище в Милано „Пейо Яворов“ – г-жа Гергана Христова, колеги и приятели на градската библиотека.  

Испанският писател Мигел де Сервантес е роден на 29 септември 1547 г. в град Алкала де Енарес, намиращ се в автономната област Мадрид. Сведенията за детството и юношеските му години са твърде малко, като се предполага, че семейството пътува от град на град и живее много бедно. През 1569 г. той заминава за Рим, където за известно време служи при кардинал Джулио Акуавива. Записва се в Испанската морска пехота и взема участие в битката при Лепанто на 7 октомври 1571 г., където е ранен сериозно в лявата ръка. През 1575 г. отпътува с кораб за Барселона, носейки препоръчителни писма до крал Филип II. Впоследствие корабът е нападнат от берберски пирати, които убиват мнозина от екипажа, а Сервантес и другите оцелели са отведени в плен в Алжир. Там прекарва пет години като роб преди да бъде откупен от родителите си и с помощта на Тринитарианския орден да се върне в родината. Започва работа в държавната администрация, но по-късно през живота си банкрутира и на два пъти е арестуван за финансови нарушения. След завръщането си в Испания Сервантес решава да стане писател и започва да пише стихотворения. През 1585 г. издава и първото си произведение – пасторлания роман „Галатея“. За съжаление той не постига широка известност, а по това време пиесите му също не се радват на голям успех. През 1605 г. публикува първата част на най-прочутата си творба „Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча“. Благодарение на нея Сервантес най-накрая се сдобива с международно признание и през 1606 г. се премества в Мадрид, където остава да живее до края на живота си. Десет години по-късно се появява и втората част на романа. Други негови известни произведения са сборникът „Поучителни новели“ (1613), „Пътуване до Парнас“(1614), пиесите „Договорът от Алжир“ и „Обсадата на Нуманция“ и приключенският роман „Персил и Сигисмунда“ ( издаден посмъртно през 1617). Сервантес умира в Мадрид на 22 април 1616 г.